,,В един дъждовен ден"

Четвърта част

T: Здравей!
Т/И: Здрасти, добре ли си? 
Т: Не се чувствам много добре.
Като каза това изведнъж някакъв кураж се появи в мен и му хванах ръцете.Те бяха сравнително по-големи от моите.
Т/И: Можеш да ми разкажеш.
Усмихнах му се.Но когато го погледнах, той се взираше изненадано в мен.  Когато разбрах какво правя, си дръпнах ръцете.Засрамих се от това, което току-що направих.Той ми се усмихна и отговори:
Т: Искаш да се срещнем в парка ако нямаш работа довечера?
Т/И: Да, става.Ще се видим довечера.
T: Доскоро!
Гледна точка на Taehyung
Живеехме заедно с баба.Тази сутрин не се чустваше особено добре.Колкото и да не исках да я оставям,трябваше да отида на работа.Цял ден мислех за нея.Така че бях малко разстроен.Около обяд дойде Т/И.Докато говорехме изведнъж ми хвана ръцете.Изненадах се, че направи това.По цял ден се скитах усмихнат като идиот, защото знаех, че и тя ме обича.Тези, които минавах покрай мен,ме гледаха и сигурно си мислеха, че съм луд.Ако любовта е лудост, аз я приемам.Аз съм луд ...
Гледна точка на Т/И
Когато излязох от кафенето,отидох при Minho.Както обикновено,Eunsun също  беше там.Разказах им за случилото се.Времето до вечерта мина много бавно.Стана време, сбогувах се  и тръгнах да се разхождам до парка.Тогава видях Minho да идва след мен. 
Mh: Късно е,до парка сме заедно. Когато стигнахме до парка, нямаше никой.Бях дошла рано.
Mh: Не си изключвай телефона и ми отговаряй на обажданията.
Т/И: Ок, не се притеснявай.
Прегърнах Minho и се сбогувах.Седнах на една пейка и продължих да чакам.
След известно време пристигна Taehyung.Разбрах, че отново не е в добро настроение. 
Т/И: Здрасти!
T: Здрасти!
Опитах се да го прегърна, но се отдръпна.
Т:О,какво правиш,как така ще се прегръщаме от първия ден.
Отвътре исках толкова много да го прегърна.Седнах, без да покажа,че съм разстроена от това негово действие.
Т/И: Ее,разкажи ми.
T: Какво да ти кажа? 
Т/И: Защо си разстроен? 
Т: Нищо ми няма.Както и да е, имам работа, трябва да тръгвам.Каза това и си тръгна.
Taehyung вече беше тръгнал.Все още седях.Не знаех какво се случи.Но сърцето ми беше разбито.Мислех, че и той ме обича.Когато погледнах телефона си, беше късно.Видях,че имам две пропуснати от Minho.Точно когато щях да му се обадя, чух глас.
Mh: Т/И!  Защо не отговаряш на обажданията ми?Знаеш ли колко се притесних!!? 
Това беше първият път, когато ми се скара.Той беше прав. 
Т/И: Съжалявам!Казах това и не можех повече да сдържа сълзите си.Той ме прегърна и не каза нищо, докато не стигнахме до Eunsun.
Гледна точка на Taehyung
Отивайки в парка със захарен памук в ръка, видях Т/И и имаше някой до нея.  Момчето прегърна Т/И и си тръгна.А аз си мислех, че и тя ме обича. Хвърляйки захарният памук в коша отидох при нея.Всъщност не трябваше да ходя, но отидох.Когато отидох при нея,тя опита да ме прегърне, но аз се отдръпнах, защото вече не исках да се надявам напразно.
Гледна точка на Т/И
Когато пристигнахме в къщата на Minho,видях как Eunsun, ядосано ме гледаше.Но когато разбра, че плача,яростта в очите ѝ се превърна в безпокойство. 
Еs: Т/И, какво стана?Добре ли си? 
Каза това и ме прегърна.Чуствах се добре, че са с мен.Когато спрях да плача им разказах за случилото се.
Mh: Т/И, извинявам се.Но ти казах да държиш телефона си отворен.Затова се притесних, когато не вдигна.Но не можеш да се ядосваш на този красив човек, нали?
Поклатих глава в знак на съгласие и се успокои.
Es: Ако бях аз, не бих му простил веднага.Т/И, добре си помисли, толкова ти се е карал.
Mh: Да бе, сигурно няма да ми простиш.  Спомни си, че когато бяхме скарани как постоянно ме викаше,за да ме видиш.  Те започнаха да се карат.Когато започнах да им се смея, двамата спряха и се смяха с мен.Всеки път, когато се разстройвах, те намираха начин да ме накарат да се засмея.След като родителите ми починаха, реших, че нямам семейство.Но грешах ...