,,В един дъждовен ден"

Първа част

Събудих се от вибрацията на телефона.Не се изненадах, когато видях кой ми звъни. 
Т/И:Какво искаш Minho?
Mh:Човек, поне кажи добро утро.
Т/И:Какво?Не стига,че ме събуждаш по това време ,а и добро утро искаш да ти кажа.
Mh:Не знам дали си наясно с факта, че е 12 часа.Той започна да се смее.
Т/И:Не се смей де!Имам само един почивен ден.Какво да правя освен да спя?
Mh:С Eunsun сме в моята къща.Хайде приготви се и ела, че сме скарани може и да ни сдобриш.
Т/И: Не се обаждаш, докато не ти потрябвам.
Затворих телефона и се приготвих.Щях да ходя до Minho с колело.Качих се на колелото и слушайки музика започнах да карам.Като започна да превалява се забързах, но дъждът се усили.
Влязох в първото кафене, което видях. Нямаше много хора.Седях на една маса и чаках дъждът да спре.Изведнъж се пусна музика.Когато погледнах в посоката на идващият звук,едно момче се подготвяше да пее на сцената.  Започна да пее.Имаше великолепен глас.Взех си фотоапарата и му направих една снимка.Когато ме погледна, веднага свалих камерата си.Поглеждайки в очите му, сърцебиенето ми започна да се ускорява.Погледнахме се очи в очи и ми се усмихна.Дъждът беше спрял,веднага се качих на колелото си и продължих да карам до къщата на Minho.Това беше първият път, когато усетих това.Глупавата ми усмивка озари лицето ми.Ох,защо се усмихвам.Когато стигнах къщата на Minho, погледнах снимката, която заснех.Мисля, че това е най-красивата снимка, която съм правила някога...
Гледна точка на Taehyung
Пеех в кафенето както обикновено.В крайна сметка това беше моята работа.  Ако можех да завърша консерваторията(специално музикално училище) сега можех да съм на по-добри места.Но трябваше да изкарвам пари, за да се грижа за баба си.Затова напуснах консерваторията и започнах да работя в кафенета.Но днес беше по-различно от всякога.Момиче влезе в кафенето.Изглеждаше мило и сладко.Опитах се да не я гледам, защото може да ѝ е неприятно.Но от вътре ми идваше да я погледна.Когато очите ни се срещнаха, видях, че има камера.Когато я погледнах,веднага свали камерата.Мисля, че се засрами. Не издържах на тази сладост и се усмихнах.Исках да довърша песента за  да отида при нея възможно най-скоро.Но тя си тръгна, без да ме изчака да довърша песента.  Предполагам, че не ме хареса ...
Гледна точка на Т/И
Почуках и когато видях лицето на Eunsun когато отвори вратата, разбрах, че е сериозно.Но просто исках да мисля само за него.Усмивката му,очите му, гласът му ...
Es: Т/И!Здравей!Къде се замечта?
Т/И: Просто си седя така.
Es: Т/И в момента си права.
Т/И: А да, да седнем тогава.
Es: Седни и започни да ми разказваш-каза и втренчи поглед в мен.
Т/И: Всъщност има нещо, но не знам как да ти кажа.
Es: Т/И я ме погледни и ми обърна главата към нея.
Es: Т/И да не си се влюбила!!! 
Yn:Абе какво викаш, аз не съм се влюбила,откъде ги изкарваш тези неща. Es: Разбира се от очите ти.Minho и Eunsun се спогледаха и се усмихнаха Mh:И кое е това щастливо момче?