,,В един дъждовен ден"

Пета част

Гледна точка на Taehyung
Цяла нощ мислех за нея.Когато я попитах за номера ѝ, каза че няма кой да ѝ се ядоса.Защо да ме лъже?  Отнасях се лошо към нея за нещо, за което тя дори не знаеше.Чудя се дали ме мрази?Чаках я цял ден да дойде в кафенето, но не дойде.Когато свърших работа ѝ се обадих.
Т/И:Да!
T: Здравей,как си? 
Т/И: Добре съм, защо се обади? 
Като каза това разбрах, че се разсърдила.Трябваше да я накарам да ми прости. 
Т: Т/И, извинявам се много!
Yn: Защо?
T: Моля, приеми моето извинение,затова че ти се обадих и се държах така.Дори предлагам отново да се срещнем в парка.
Т/И: Добре, ще дойда.
Т: Ще те чакам, дочуване.
Затворих телефона.Купих ѝ отново от захарният памук,който изхвърлих вчера.Отидох в парка и зачаках.
Гледна точка на Т/И
Когато се обади и се извини, се чувствах щастлива по някаква причина. Усетих, че му пука за мен.Той също ме обича.Започнах да крещя подскачйки ,,той ме обича". 
Mh: Т/И, какво става тук?
Es: Даааа, Т/И, какво пак стана?Чакай какво, току-що каза, че те обича? 
Т/И: Да, обади се и се извини, отново ме кани в парка!!
Eunsun започна да скача с мен.
Mh:Живял съм с луди.Каза и излезе.
Гледна точка на Taehyung
Докато чаках Т/И видях мочето, което я прегърна вчера.Когато ме видя, се изненада и дойде при мен с усмивка.  Mh: Здравей!Сега можете да си помислиш защо поздравявам някой, който не познавам.Така че първо да се запознаем.Аз съм Minho.
После протегна ръка.За момент помислих, че може да e гаджето на Т/И и е дошъл да ми каже да стоя далеч от нея.Стиснах ръката му изплашен.
T: Аз съм Taehyung.И така,откъде ме познаваш?
Mh: Ха, аз съм приятел на Т/И. Тя ми показа снимката ти и те знам от там.Каза, почесвайки врата си.Бях толкова облекчена, когато чух, че е просто нейн приятел.Т/И е показала моята снимка на приятел?!? Отново се усмихнах с оная идиотска усмивка.  След като се сбогувах с Minho, започнах отново да чакам Т/И.
Гледна точка на Т/И
След като се оправих тръгнах към парка.Когато видях Taehyung, разбрах, че ми липсва. 
Т/И: Здравей!
T: Здрасти! Изведнъж ме прегърна. Изненадах се, когато ме прегърна, но реших да отвърна.След прегръдката, усмихвайки се, ми подаде захарен памук
Т/И: Благодаря! Нямаше нужда от толкова, аз без това ти простих.
T: Не го направих, защото имаше нужда, направих го, защото ми дойде отвътре. Не знаех какво да кажа и седах на пейката.Хвана ме за ръцете и ме погледна право в очите ...