,,В един дъждовен ден"

Осма част

Гледна точка на Т/И
Вървях към къщата на Minho.Имах добро чувство, но пак не бях в настроение да празнувам.Бях щастлива, че помислиха за мен.Почуках.Когато вратата се отвори, усмивката на лицето ми изчезна.
T: Т/И?! 
Обърнах се и тръгнах да вървя.Чудех се дали той ще ме последва...
Т: Т/И, спри! 
Той ме хвана за ръката и ме спря.
Т: Може ли да поговорим?Моля, трябва да ме изслушаш! Дори гласът ти ми липсваше.
Усмихнах се и го прегърнах. Изглежда не разбираше какво правя, но очите му се смееха. Мисля, че това ми липсваше най-много.
Т/И: Последва ме. Мисля, че вече знаеш какво чувстваш.
T: Обичам те! И не забравяй, че вече не можеш да ми обърнеш гръб и да си тръгнеш. 
Т/И: Че кой иска да си тръгва...
По цял ден вървим ръка за ръка и копнеем един за друг.
Т: Хареса ми албума, но нещо му липсва. 
Т/И: Какво липсва?
Т: Ти липсваш. Това бях само аз и местата, на които отидохме.
Очите му се напълниха.
Не разбрах защо, но когато го видях така, веднага го прегърнах. 
Т/И: Добре ли си, скъпи?
Т: Няма да ме оставиш, нали? 
Т/И: Разбира се, че няма да те оставя. Откъде го измисли?
Т: Не искам да се разделяме никога. 
Т/И: Няма да се разделяме.  Обещавам ....
Стъмни се.В парка бяхме само двамата.Люлеехме се на люлките.
Т/И: Да ти кажа ли една тайна, Taehyung? 
Т: Кажи, скъпа. 
Т/И: Ти си първата ми истинска любов. Изведнъж той се обърна към мен и се усмихна.Продължаваше да се усмихва.  Т/И: Защо се засмя толкова? 
Т: Просто съм изненадан.
Т/И: Какво не може ли преди да не съм се влюбвала?
Т: Не, не е заради това.Ти също си първата ми любов...
Т/И: Ти сериозен ли си? 
Т: Да.Толкова съм щастлив в момента.  Докато се люлеех, видях Minho и Eunsun да идват ръка за ръка. 
Mh: Оф,стига си ме дърпала, Eunsun! Защо бързаш толкова?
Es: Ти пък върви по-бързо.Ако вървеше по-бързо нямаше да те дърпам.Ако те оставя тук ще стигнеш след два дни. Taehyung и аз започнахме да се смеем.  Es: Като гледам настроението ви си е на мястото.Казах ти, че ще се сдобрите.Колкото и да казваше, че си се отказала.Taehyung стана сериозен и се обърна към мен.
T: Когато каза, че се е отказала?...
Es: Говореше глупости, когато си тръгна.За миг си помислих, че тя наистина се е отказала от теб. Дори не очаквах да ви видя заедно тук.Но се радвам, че сте се сдобрили.И така, какво правите? 
Mh: Eunsun! Ние да си вървим.
Minho отведе Eunsun, насила.Никой от нас не разговаряше известно време. 
Т: Отказа ли се? 
Т/И: Taehyung виж...
T: Ти ми каза да реша как се чувствам, а ти си се отказала!? Опитвала си се да ме забравиш, докато цяла седмица си мислех за теб?
Той се изправи.Хвана ме за ръката и ме вдигна.Стисна ръката ми и започна да ходи...
Т: Къде живееш? 
Казах му къде живея. 
T: Хайде, влизай.
Т/И: Taehyung !? Защо не казваш нищо?  Т: Няма какво да кажа. Просто съм малко разстроен.Но няма да позволя да се случи отново.Каза това и ме целуна. Т/И: Обичам те!
Усмихна ми се, после ме прегърна.Изчака, докато вляза в къщата и си тръгна.Когато аз се разсърдих, му се разкрещях и се разделихме. Но когато аз го разтроих той не каза нищо. Имах чувство за вина. Аз бях тази, която го нарани.