,,В един дъждовен ден"

Деветнадесета част

Т: Мина много време.
Развълнувах се, че тя гледа право в очите ми. Вдигна едната си вежда и тръгна към мен.Приближи се и когато започна да говори, разбрах, че дори гласът ѝ ми липсва.
Т/И: Наистина мина много време.Не очаквах да те видя тук. 
Т: Ох, аз... такова...
Браво Taehyung ! Ами сега какво ще кажеш. Иска ми се първо да бях обмислил това което щях да кажа. 
Т/И: Ти какво ? 
Т: Дойдох по работа.  Когато те видях, реших да те поздравя. 
Тя се усмихна. Исках да се изгубя в тази усмивка.
Т/И: Супер! Тогава лека работа.  Сега трябва да вървя. 
След това леко ме потупа по рамото, обърна се и си тръгна. Вълнението ми се удвои, когато тя ме докосна ,дори не разбрах кога се е отдалечила. Значи беше само това? Тя се държеше така сякаш нищо не се е случило. Бих искал да ми крещи и да ми се ядоса. Дразних се, че тя се държи с мен като с нормален приятел.  Качих се в колата си и карах към пътя, по който тя тръгна. Малко след като видях Т/И да върви отстрани на пътя, забавих скорост. Имаше момче до нея.  Ходят ръка за ръка?

Гледна точка на Т/И
Когато се събудих сутринта, измих лицето си и се ослушах за Eunsun и Minho.  Когато не чух отговор, разбрах, че не са си вкъщи и закусих сама.  Взех телефона си и видях съобщение.  Съобщението беше от Jaesang.  Бързо станах от масата, защото той ме покани на среща и започнах да се приготвям. Когато отивах към нашето място за срещата, спрях от познатия глас зад мен и се
обърнах.Taehyung?! Изглеждаше отпаднал и беше отслабнал .
T: Мина доста време. 
Какво?! Той е дошъл да ми каже само това?  Когато го попитах защо е дошъл, каза, че е по работа.  Нямаше да бъде заради мен така или иначе. Въпреки че е странно да го видя пред себе си, имам нова страница в живота и не мисля, че Taehyung ще бъде в нея.  Казах, че трябва да си тръгвам. След като вървях известно време, видях Jaesang да се приближава към мен.
Js: Каква красота!
Благодарих и хванах ръката му. Продължихме да ходим.
Т/И: И къде ще отидем? 
Js: Къде искаш да отидем, красавице?  Т: Т/И!
Обърнахме се от вика на моето име.  Това беше за втори път днес. 
Т/И: Те, какво правиш тук? 
Т: Мисля, че пътят ни е един и същ.  Бих могъл да те оставя с колата си - искам да кажа, че бих могъл да ви оставя. Между другото, не сме се запознали.
Аз съм Taehyung и протегна ръката си,а  Jaesang я стисна. 
Js: Аз съм Jaesang!
Taehyung се намръщи и измърмори нещо. 
Т: Качвате ли се? 
Когато Jaesang се обърна към мен, аз кимнах. 
Js: Да се качваме тогава!
Jaesang отвори вратата и се дръпна за да се кача.
Js: Път на дамите, скъпа!
Jaesang седна до мен и затвори вратата. Никой не проговори по пътя.  Гледах през прозореца. Когато колата спря, Jaesang и аз слязохме от колата.  Благодарих му и хванах ръката на Jaesang. Влязохме в кафенето, до което дойдохме. 
Js:  Обаче момчето е много красиво. Не очаквах той да е толкова красив. Но не е моя стил. Знаеш, че си падам по блондита. Както и да е, той все още те обича.
Т/И: Глупости! 
Js: Не са глупости! Не видя ли как през целият път те гледаше,а пък как се издразни на мен. Той те ревнува.
Каза това и започна да се смее.
Т/И: Пфф, престани! Казах ти да не говориш глупости.  Не съм му играчка,че като му омръзне да ме остави!  Разбираш ли ?! 
Js: Е, съжалявам!Права си! Мисля, че можем да му отмъстим. Дръж се като мое гадже. Нека дойде неговият ред да страда. 
Т/И: Отново започна с глупостите. Да не би да сме във филм!?
Js: Добре, човече!  Ако сега затворим темата това не означава, че пак няма да я повдигна. Моето предложение все още е валидно.
Т/И: Jaesang! 
Js: Окей, спирам!
Т/И: Тази татуировка нова ли е? 
Js: Да!Мисля, че и ти трябва да си направиш още една. 
Т/И: Мисля, че една ми стига.
Js: Ти си знаеш,но на теб татуировките ти отиват. 
Т/И: Тази татуировка има смисъл. Ако реша да си направя още една искам и в нея да има смисъл. 
Js: Нека следващият път се татуираме заедно.
Т/И: Ти така или иначе си търсиш оправдание за нова татуировка.
Js: Не, е вярно.Имам само няколко. Преувеличаваш. 
Т/И: Да, да разбира се, че аз преувеличавам. 
Js: Я сега виж онова момче там, не е спрял да те гледа. Мисля, че трябва да му дадеш един шанс. Виж колко яки татуси има.
Т/И: Да бе, да му дам шанс и ти покрай мен да се нахвърлиш на горкото момче. Js: Ако свали качулката и е блонди е мой. 
Той ми намигна и започнахме да се смеем.
Гледна точка на Taehyung
Когато видях Т/И да върви ръка за ръка с момчето до нея, не издържах и отидох при тях. Не исках да ги виждам заедно, затова ги помолих да се качат в колата ми. Когато Т/И се качи, забелязах, че има татуировка на китката си, но не можах да разбера какво пише.Държанието на момчето към Т/И малко ме дразнеше.Може би са гаджета. 
Какви ли не мисли се въртяха в главата ми. Не разбрах кога сме стигнали и ги оставих в кафенето. Когато слязоха от колата, тя отново хвана ръката на мочето. Забелязах, че имат една и съща татуировка на китките си. Значи са толкова близки, че да си направят една и съща татуировка?  Започнах да шофирам до къщата на Т/И.  Знаех, че е отседнала с Minho и Еunsun.  Когато паркирах колата в близост до къщата, видях Minho и Eunsun да вървят ръка за ръка. А можехме сега това да сме ние. Когато излязох от колата и застанах пред тях, и двамата ме изгледаха изненадано.  Minho пусна ръката на Eunsun, приближи се до мен и ме удари в лицето. 
Mh: Ето сега вече съм по добре.
Усмихвайки се подаде ръка, за да ме вдигне.
Mh: Съжалявам, но мечтая за това отдавна. 
Т: Няма проблем. 
Еs: И така, какво те води тук? 
Т: Знам всичко. 
Minho влезе в къщата и излезе с кутия в ръка.
Mh: Мисля, че е време да ти дам това. 
Каза той и ми подаде кутията.