Когато видяхме човека, отново започнахме да бягаме,но вече не усещах дробовете си.Спрях, когато вече не можех да тичам. Taehyung, който ме държеше за ръката, също спря.
T: Хайде, Т/И, идват!
Т/И: Ти продължи, аз вече не мога да тичам.
Т:Ако не дойдеш и аз няма да тръгна. - каза той и закри очите си от светлината на насрещната кола.Когато очите ми фокусираха, видях познато лице в колата, която идваше.
Mh: Качвайте се!
И двамата се качихме в колата. Никой не проговори, докато не пристигнахме. Mh: Би ли приела това като мое извинение, Т/И?
Т/И: Разбира се!
Mh: Знаех, че няма да откажеш на такъв красавец. О, между другото, не забравих случилото се преди малко. Ще разпитам, за глупостите, които сте направили, по късно.
Веднага след като Minho си тръгна и двамата започнахме да се смеем. Taehyung изведнъж спря да се смее.
T: Няма никога да позволя да се чувстваш тъжна, когато си с мен. Винаги ще се смееш така.
Спрях да се смея след казаното от него. Точно когато щеше да ме целуне започнах да го гъделичкам.
Т/И: И ти винаги ще се смееш така.
Т: Но това е несправедливо!
Т/И: Да вървим.
Т: Ще дойда с теб до домът ти.
Т/И: Днес няма да ходя вкъщи.Мисля да остана в Eunsun.Живее наблизо, мога и сама.
Т:Не мисли, че ще те изпратя сама.
Каза това, преплете пръстите ни и тръгнахме.
Сбогувахме се, аз влязох вътре и разказах на Eunsun, че Minho ми се извини.
Es: Не знам защо се държи така с теб. Той дори не е толкова притеснен за мен.
Т/И: Може би защото ме вижда като сестра.Знаеш, израснахме заедно.
Es: Знам.Както и да е, по леглата.Леглото ти е готово.Аз отивам в стаята си. Ако нещо ти трябва ме извикай.
Т/И: Добре, лека нощ!
Легнах си и заспах спокойно.
Гледна точка на Taehyung
Сутринта отидох в кафенето и се обадих на Т/И. Когато не отвори, вътре в мен се породи безпокойство, но си спомних, че каза, че няма да ме напусне. Бях стреснат от прегръдката на някой зад мен.
Т/И:Добро утро, скъпи!
Т: Добро утро!
Разцелувах я по цялото лице. Тогава я попитах за чантите в ръката ѝ.
Т: Какви са тези торби, скъпа?
Т/И: Закуска за нас двамата. Надявам се, че не си закусил.
T: Не съм.
Т/И: Добре, тогава нека хапнем. Седнахме и хапнахме от закуската, която Т/И беше купила.
Т/И: Taehyung, сега трябва да отида в Minho.Искам да му благодаря за вчерашната случка.
T: Добре, скъпа.
Сбогувахме се и си тръгна. Всеки път, в който споменаваше за Minho се чувствах някак странно. Оставих мислите в главата си, настрана, и започнах да пея.
DU LIEST GERADE
,,В един дъждовен ден"
FanfictionНеочаквана любов се поражда в един най-обикновен дъждовен ден. Героите преминават през много премеждия, но накрая... по-добре да ви спестя сладката част. Не се случват случайни неща бих казала, не сте и попаднали случайно на тази история...
