,,В един дъждовен ден"

Втора част

Т/И: Не знам,не го познавам.Работи в кафенето по-долу.
Mh: Защо не се запозна?
Т/И: Не знам, когато ми се усмихна се паникьосах.* Казах им какво се случи в кафенето *
Mh: Бързо ни покажи снимката.  Включих камерата и им показах снимката. 
Еs: Въй, въй, въй!
Mh: Утре отиваме и се запознаваме с момчето.
Т/И: Добре, така да бъде.
Es: Любовта те промени Т/И, за първи път не ни караш да настояваме.
Т/И: Хахаха много смешно.Престанете да повтаряте ,,любов" казах, че не съм сигурна.
След като се сбогувах, се прибрах и започнах да разглеждам снимката.  Чудя се дали той би ме обичал.
Гледна точка на Taehyung
Чаках я до вечерта, мислех, че ще дойде.Но тя не дойде.Иска ми се да не бях я гледал. Сигурно ѝ е станало неудобно.Всеки път, когато вратата се отваряше, се надявах, че е тя.Предполагам, че няма да я видя отново.Но можех да дам всичко, за да я видя отново.Мисля, че за първи път се чувствам по този начин.Изморих се да чакам и реших да се прибера.Започнах да вървя към вкъщи.Докато вървях, започна да вали бавно.Мисля, че сега обичам дъжда ...
Гледна точка на Т/И
Докато гледах снимката усетих, че вали дъжд.Ако не беше валяло, нямаше да отида в това кафене и нямаше да го видя.Тъй като не валеше толкова, колкото сутринта, реших да се разходя.  Беше много тихо и спокойно.Чуваше се само звукът на дъжда.Започнах да вървя към парка.Гледах дъжда докато се разхождам. Преди се страхувах от дъжда.Винаги спях с майка си, когато валеше.Човекът,в когото се блъснах прекъсна мислите ми.Когато погледнах лицето му забелязах, че го познавам и се усмихнах
Т/И: Minho,и ти ли излезе на разходка?  Мх: Не, идвах при теб.Телефонът ти е останал при мен.
Т/И: Ах, благодаря!
Mh: Няма проблем. Сега трябва да отида при Eunsun и да се сдобрим.
Т/И: Това, което се случи с вас изглежда, че е сериозен въпрос.
Mh: Дълга история. Ще ти разкажа по късно.И ти не стой много навън.Ще се разболееш.Каза това и ми стисна носа.  Харесва ми начина, по който се отнасяше с мен като с мой брат.
Казах му с усмивка: Добре, скоро ще се прибера.
Mh: Ще се видим.
Minho се отдалечи и аз продължих да ходя.
Пристигнах в парка.Целта ми беше да се полюля на някоя люлка, но не можах да седна, защото беше мокро.Качих се върху люлката права.Поклащах се бавно.Сещах се за дните, в които баща ми ме люлееше, когато бях дете.Бях на 12, когато загубих родителите си при автомобилна катастрофа.Осъзнах, че ще заплача, ако продължа да мисля.Затова реших да се прибера.Безтова ми беше студено.Слизайки от люлката кракът ми се закачи.Някой ме хвана за ръката, точно когато щях да падна ...