,,В един дъждовен ден"

Дванадесета част

Т: Как така кой съм?
Пак без никаква реакция. По това време влезе лекарят и аз се изправих.
Л: Господине, трябваше да ме изчакате преди да влезете.Както и да е,трябва да поговорим.Ще излезете ли? 
Кимнах в знак на потвърждение и излязох.
Л: Господине,не се притеснявайте, не е получила никакви животозастрашаващи рани. Тя просто е претърпяла малка загуба на памет. 
Т: Как така? Напълно ли ме е забравила? 
Л: За съжаление. Но има шанс да си спомни. Но трябва да Ви предупредя.  Не я напрягайте!
Т: Добре, благодаря!
Оставих лекаря и отидох в стаята на Т/И. Когато влязох, Eunsun беше вътре. Виждайки ме, тя се приближи до мен,започна да ме дърпа и излязохме от стаята. 
Л: Говори ли с лекаря? 
T: Да!
Es: И какво каза?  Ще си спомни ли за нас? 
Т: Има шанс  да си спомни, но каза да не я претоварваме.
Es: Добре! Ако искаш ти влез и говори с нея.
Т: А ти къде отиваш? 
Es: При Minho.Той се обади и каза, че иска да говорим. 
T: Добре! Ще се видим по-късно.
Когато влязох в стаята, Т/И си беше довършила яденето и пребираше купичката.
Т/И: Отново ли ти? Да не си психо или нещо такова? Откъде знаеш името ми?  И тъй като знаеш името ми,аз трябва да знам твоето. Как се казваш? 
Това, което каза, ме разсмя. 
Т/И: Какво? Толкова ли е смешно? Психо.
Т: Не, не съм психо.И името ми е Taehyung. 
Т/И: Откъде знаеш името ми ?? 
Т: Виж, Т/И. Случи се малка злополука. Ударила си си главата.  Нормално е, да не ме помниш.  Но ще се постарая да си спомниш.Ако не си спомниш, можем да изживеем още нови красиви спомени?  Какво мислиш? 
Т/И: Значи, ти си моят приятел? 
Т: Да, скъпа!
Когато направих крачка към нея, се уплаши. 
Т/И: Хей какво правиш ?! Не се приближавай до мен! 
Т: Спокойно. Просто ще взема купичката. 
Посочих и купата до нея. 
Т/И: А, добре. Вземи я.
Т: Ти какво си помисли? 
Т/И: Нищо.
T: Както и да е.Изписана си, може да си тръгваш.Облечи се, а аз съм пред вратата.Обади се, когато се облечеш.  Излязох.Вместо да ме извика, отвори вратата и дойде при мен.Хванах я за ръката, но тя я дръпна.Опитах се да не покажа,че съм се разстроил.Все пак не си ме спомняше.
T: Скъпа.
Т/И: Скъпа? 
Т: Извини ме,свикнал съм така да се обръщам към теб. Както и да е, ще те заведа някъде.Хайде!
Т/И: Дори не ме попита дали искам да дойда.Как съм се влюбила в това дърво? 
Т: Хей! Пред вратата ми има опашка от момичета.
Т/И: Колко хубаво. Иди и се гаджосай с тях тогава. Докато продължавахме да спорим, я доведох там, където исках да я заведа. 
Т: Тук сме! 
Гледна точка на Т/И
Престигнахме пред едно кафене. Части от спомени минаваха през очите ми.  Затворих очи и се съсредоточих върху звуците, които си спомних.
Т: Какво става? 
Т/И: Можеш ли да пееш? 
Изведнъж започна да пее.Познавах  този глас. Усмихвайки се отворих очи и той спря.
Т/И: Твоят глас! 
Т: Какво за него?  О, ако говориш за красотата на моя глас, това го чувам всеки ден.Не се учудвам.
Т/И: Не, не говоря за това.Познавам твоя глас.Спомням си твоят глас. 
Т: Не се шегуваш, нали? 
Т/И: Не. Когато дойдох тук, се сетих за гласа ти.
Т: Значи си спомняш! 
Т/И: Tе, успокой се. 
Т: Те, ли? 
Т/И: Да, Taehyung е доста дълго. Мога да ти казвам Те, нали? 
Т: Да, разбира се,но преди ме наричаше  Taehyung. Затова съм изненадан. Както и да е. Искаш ли да отидем на местата, на които сме били? После може да хапнем нещо. Гладен съм. Сутринта не съм закусвал нищо. Може да си направим пикник.
Т/И: Те! Просто си спомних за твоя глас.Държиш се като дете.
Т: Права си.
И тръгна на някъде.Забелязах, че се е разстроил.
Т/И: Ей, чакай! 
Т: Искаш ли да отидем в парка?  Винаги сме ходили там.  Може да си спомниш нещо?
 И отново се развълнува.Не исках да отида, но този път се съгласих да не го разтроя отново.
Т: И така, сещаш ли се нещо? 
Започнах да разглеждам парка. 
Т/И: Не!
Т: Сигурна ли си? 
Т/И: Да, нищо не си спомням. Мога ли да се прибера вкъщи сега?Предполагам, че имам дом? 
Т: Да,хайде тогава.
Не говореше по пътя. Когато стигнахме до вратата, ми подаде ключовете. 
Т/И: Чао, ще се видим. Обърнах се и отключвайки вратата се обърнах от гласа на Taehyung.
T: Т/И!  Няма ли да се сбогуваме? 
Т/И: Нали ти казах чао, какво още?
Т: Права си, той се обърна и тръгна.
Нараних го отново. 
Т/И: Те! Къде отиваш? 
Спря и се обърна.
Т: Вкъщи.
Т/И: Няма ли да се сбогуваме? 
Знаех, че се зарадва от казаното,защото когато беше щастлив, очите му блестяха. Престъпих напред и го прегърнах. Той зарови главата си в косата ми и след малко се отделихме.
T: Твоят аромат е все още същият.  Влязох в къщата си и седнах на дивана.  Всъщност той беше красив. Всъщност той беше много красив. Засрамих се докато мисля за него. Спрях да мисля и започнах да се разхождам из къщата.  Когато намерих стаята си, видях таблет на бюрото. Когато го включих, видях фотоалбум. Отворих албума и започнах да разглеждам снимките. Спомените започнаха да се формират в съзнанието ми.Спомних си.Спомних си всичко...