,,В един дъждовен ден"

Тринадесета част

Продължих да разглеждам снимките с възхищение.Когато видях снимките на Minho и Eunsun на таблета, се усмихнах.  Те се гледаха много сладко.Сетих се за много неща, но все още не можех да си спомня как си удрях главата.Спомних си запознанството ни с Eunsun.  Спомних си как Minho ме дразнеше.  Пеенето на Taehyung. Взех телефона си и изпратих съобщение на Taehyung да дойде в парка.Въпреки че беше късно, не ме интересуваше. Когато отидох в парка, той седеше на пейката и разтриваше ръцете си. Той се изправи, когато ме видя.
T: Стана добре, че се срещнахме, липсваше ми.Искаш ли да пием нещо топло? 
Гледах го, не отговарях и само се усмихвах.Исках да си спомня повече за него. 
T: Т/И? Тук ли си? 
Т/И: Тук съм, Taehyung. 
Т: Taehyung ? Т/И? 
Т/И: Да, скъпи?
T: Т/И спомни ли си? 
Т/И: Спомних си.
Казвайки, той ме разцелува. 
Т: Липсваше ми!
Т/И: И ти на мен.
Сплетохме пръсти и така вървяхме до вкъщи. По пътя ме гледаше и се усмихваше. Когато пристигнахме пред къщата, той целуна ръцете ми и ме прегърна.
T: Ще дойдеш ли в кафенето утре? Липсва ми да те виждам там. 
T: Да!
Т: Благодаря ти!
Т/И: Не, аз ти благодаря!
T: Защо? 
Т/И: Обадих ти се да дойдеш в парка посред нощ. Изпрати ме до вкъщи. Грижи се за мен в болницата.
Той  сложи пръст върху устните ми, за да ме накара да млъкна. 
Т: Няма значение Т/И. Ще стане сутрин, ако продължиш да говориш.Бих искал да те изслушам, но стана късно.Не мислиш ли да се прибираш?
Т/И: Казах само две думи, Taehyung.Не можа ли да преувеличиш още малко . Тръгвам!  Докато влизах,го чух да се смее след мен. Затворих вратата и се облегнах на нея. Започнах да го слушам как си говори сам. 
Т: Какво направих, за да те заслужа.Ох! Обичам те! 
Когато спря да говори, отворих вратата и погледнах навън.Беше си тръгнал. Прибрах се и се хвърлих в леглото. Едвам успях да заспя от щастие. Станах две минути преди алармата и я изключих. Приготвих се и отидох в кафенето.Леко преваляваше. Когато отидох в кафенето, Taehyung седеше на една маса и ме чакаше. Той дойде при мен и ме прегърна. 
Т: Здравей, скъпа!
Т/И: Здрасти, скъпи!Защо не пееш? 
Т: Взех си отпуска за днес. Хапна ли? 
Т/И: Не съм. 
Т: Хубаво!  Тогава първо да закусваме. Искаш ли? 
Т/И: Уау!  Изненадана съм, че попита.  Гаджето ми вече не е дърво. Започна да се смее и с ръка разроши косата ми. Това ми напомняше на Minho.
На масата, имаше почти всичко.
T: Предполагах, че не си закусила. 
Той се усмихна и дръпна стола ми. 
Т/И: Днес сте твърде романтичен, г-н Taehyung. 
Т: Много сте красива, както обикновено г-жо Т/И.
Седнахме и започнахме да ядем.  По-скоро аз ядях, той ме гледаше. 
Т/И: Яж!
T: А? 
Т/И: За храната говоря. Яж!
Т: А, да! 
Той взе вилицата си и започна да яде. Когато се нахранихме, станахме от масата и щяхме да излезем, но валеше. T: Трябва да останем вътре?  Виж, дъждът се ускорява. 
Т/И: Не обичаш ли дъжда? 
Т: Разбира се!Запознахме се в един дъждовен ден.
Т/И: Спомням си! Не мисля, че вали много.
Т: Искаш да кажеш да излезем?  Кимнах, за да потвърдя.
T: Тогава се приготви за бягане. Той ме хвана за ръката, излязохме от кафенето и започнахме да бягаме. Докато тичахме, хората с чадъри навън ни гледаха странно. Когато се изморихме се отбихме на място където не можехме да се намокрим. Когато погледнах Taehyung, целият беше мокър. 
Т/И: Подгизналите влюбени? Започнах да се смея.
Погледна ме на кръв,а аз още продължавах да се смея.Седяхме и гледахме дъжда, докато не спря. 
Т: Дъждът спря, да вървим. 
Т/И: Къде отиваме? 
Т: Изненада!
Станахме и тръгнахме на някъде.  Докато минавахме покрай парка, видяхме Minho и Eunsun да плачат, седнали на една пейка.