,,В един дъждовен ден"

Шестнадесета част

Т: Добре.Аз тъкмо излизах. Искаш ли да дойдеш с мен да се поразходим?
Т/И: Много бих искала, но дойдох само да видя как си.Може друг път.
Т: Да. - каза разочаровано и излезе от кафенето. Дори не се сбогува. След него аз си тръгнах и се прибрах. Редактирах снимките и ги подредих в албума. Бях доста изморена и веднага заспах. На сутринта станах рано и с Jimin oppa излязохме за да купим фотоапарат.

~Ден преди рожденият ден на Te~

Цяла седмица Те се държи някак странно. Отбягва ме.
Сутринта станах рано и реших да отида при Eunsun и Minho и да ги помоля за помощ за рожденият ден на Те.Звъннах първо на Eunsun, но тя не ми вдигна. Когато се обадих на Minho и той не вдигна и тръгнах към кафенето.Почти бях пристигнала, но се спрях от обаждането на Eunsun.
Т/И: Здравей!
Еs: Ох, Т/И, знаеш ли колко е часът.-прозявайки се.
Т/И: Много се извинявам!
Еs: Както и да е, вече ме събуди. Какво е станало, че ми звъниш толкова рано?
Т/И: Ами утре е рожденият ден на Те.
Es: Така ли? Защо не каза по-рано?
Т/И: Оф, не знам, забравих!
Es: Добре, ела в къщата на Minho. Сложих телефона в джоба си и тръгнах към Minho.Почуках и когато вратата се отвори избухнах в смях. Цялото лице на Minho беше намацано с крем. Когато Eunsun се появи смехът ми се, утрои. Тя имаше двойно повече сметана на лицето.
Es: Защо се смееш? Какво толкова смешно има?
Т/И: Какво се е случило с лицата ви? - все още смеейки се.
Es: Всичко това е заради този идиот.
Mh: Е, какво да направя, сметаната е толкова сладка помислих, че ще си отивате.
Es: Да, сигурно!
Mh: Хайде, Т/И, какво чакаш, влизай преди някой да ни е видял.
Когато влязох, забелязах, че състоянието на кухнята не е по различно от на лицата им.
Т/И: Отидете и се изкъпете. Аз ще почистя тук. След като и двамата се съгласиха започнах да чистя. Скоро почистих цялото помещение и ги зачаках.
Т/И: Най-накрая се изкъпахте. Защо се забавихте толкова?
Es & Mh: ...
Т/И: Както и да е. Не мисля, че ние трябва да правим тортата.
Еs: Права си! Тогава да отидем да вземем торта. Minho, ти купи декорациите.
Mh: Добре! Внимавайте!Ако нещо се случи, обадете ми се.
Т/И: Добре, ще се видим.
Излязохме и тръгнахме към сладкарницата. Беше доста далече, но
си заслужаваше заради Taehyung.
Es: Оф трябваше да помолим Minho да ни закара.Не знаех, че е толкова далеч. Както и да е, вече сме тук.
Влязохме и избрахме торта с бяла глазура и помолихме отгоре да напишат ,,Честит рожден ден Те"
Еs: Мисля, че се получи много сладко. Т/И: И според мен стана много хубаво. Пътят е дълъг и да тръгваме. След около час се прибрахме. Minho беше купил декорациите. Даже беше украсил.
Т/И: Уау, Minho, прекрасно е! Утре сутрин първо ще отида в кафенето после с Те ще дойдем.
Mh: Добре!
Т/И: Ще ви изпратя съобщение когато приближим, а вие бъдете готови с конфетите.
Es: Добре!Сега всички по домовете.
Mh: Стана късно, да ви закарам ли?
Es: Разбира се, че ще ни закараш.
Т/И: Не, не няма нужда.
Mh: Добре тогава.Ще се видим утре. Хванах Eunsun за ръката и я изведох навън.
Еs: Защо казa, че няма нужда?
Т/И: Eunsun, на две крачки си от домът ти. Хайде ще се ​​видим утре!
Оставих Eunsun и се прибрах.Проверих за последно подаръка му. Настроих си алармата и заспах, защото щях да ставам рано сутринта. Едва можах да се събудя сутринта. Тъй като бях много развълнувана, излязох без да закусвам. Бях щастлива, че по пътя към кафенето, заваля дъжд. В крайна сметка и двамата обичаме дъжда. Докато вървях, се сетих за Jimin oppa. Взех телефона си и му се обадих, но не вдигна. Трябваше да го упътя за дома на Minho. Опитах още няколко пъти, но не вдигаше. След това се обадих на Minho.
Т/И: Ало, Minho, обади се на Jimin oppa след час и го упъти до къщата си.
Mh: Защо не го направиш ти?
Т/И: Защото аз ще бъда с Те. Понякога се съмнявам в твоята интелигентност. Mh: Добре, добре не ми говори така. Трябва ли да напомням всеки път, че съм по-възрастен от теб?
Т/И: Minho! Направи това което казвам. Не забравяй!
Mh: Добре!
След като затворих, изпратих номера на Jimin Oppa на Minho и продължих да ходя. Когато пристигнах пред кафенето, скрих захарният памук, кокто взех преди малко и влязох. Taehyung седеше с гръб към входа. Отидох зад него и му подадох захарният памук. Той се обърна и аз бях шокирана от гледката.Taehyung имаше рана на скулата и устната му беше пропукана. Т/И: Taehyung! Какво се е случило с лицето ти !? Добре ли си? Когато тръгнах да го помилвам, той ми хвана ръцете и се изправи.
Т/И: T-Taehyung какво става?
Той извърна глава настрани, защото от окото му падна сълза. Дишаше учестено.Знаех, че изпитва болка. Но каква беше причината? Всеки път, когато се опитвах да се приближа, той ме отблъсваше.
Т/И: Taehyung !?
Т: Т/И, късаме.
Т/И: К-какво ?!
Пусна ръцете ми и си тръгна. Когато започнах да виждам замъглено, разбрах, че плача. Излязох и хукнах към къщата на Minho. Плачех, докато тичам.
Es: Minho, Т/И идва, бързо приготви конфетите.
Конфетите, избухнаха, когато отворих вратата, и усишиха още повече моя плач.
Mh: Т/И добре ли си?
Еs: Защо пак плачеш? Какво, по дяволите е станало ?? Къде е Taehyung?
Плачех прекалено бързо, за да отговоря. Eunsun ме хвана за ръката и ме дръпна вътре. Прегърна ме. Прегръщайки ме, разбра, че съм се успокоила. По това време Minho обуваше обувките си.
Mh: Сега ще види този Taehyung.Отивам да го намеря .
Т/И: Minho, спри!
След това и той ме прегърна. Събу обувките си и влезе. Донесе ми вода,изпих половината от чашата и я оставих настрана.
Еs: Добре ли си, скъпа? Поклатих глава в отрицателен смисъл.
Еs: Искаш да ми разкажеш какво се случи? Нямах сили да кажа нещо за това измърморих само....
Т/И: Да се махаме...