,,В един дъждовен ден"

Двадесета част

Влязохме вътре, седнахме на дивана и отворих кутията. Не очаквах да видя албум пред себе си. Албума беше надписан ,,за Те".  Когато отворих първата страница, имаше снимки, направени с Т/И. Сълза падна от окото ми, докато гледах снимката. Избърсах я с ръка и отворих другата страница. Имаше снимки на Т/И и на Jimin hyung . Явно затова са били заедно в гората. Когато страниците свършиха, Minho започна да говори.
Mh: Това беше твоят подарък за рожден ден. Тя не го публикува. Щеше да ти го даде и ти щеше да го публикуваш когато си поискаш. 
Еs: Тя изхвърли албума, след като се разделихте. Взехме го и го скрихме.  Тя вече се отказа от теб. Съжалявам, Те!
Не можех повече да контролирам сълзите си. 
Еs: Но ти можеш да си я върнеш! Постави ръка на рамото ми. Вдигнах глава и погледнах към тях. 
Т:Благодаря!
След кратко мълчание отново заговорих. 
Т: Гаджета ли са с онова момче?  Бяха много близки.
Es: Не знам.Може би са близки приятели.
T: Толкова близки, че да си направят еднакви татуировки?
Повдигна рамене в знак на не знание. Сложих албума в кутията.
T: Благодаря за всичко! Не очаквах да сте до мен. 
Mh: Taehyung ние сме близки приятели или поне бяхме такива.
Т: Много ми липсвахте!
Казах това и прегърнах Minho. След него, прегърнах и Eunsun.
Т: Minho!А ти добре ли си? 
Той разбра какво имам в предвид и се усмихна.
Mh: Да, оздравях! 
Т: Знаех, че ще оздравееш. 
Es: Обеща да не ни напуска.
Mh: Знаеш, че си спазвам обещанията.  Като каза това си спомних за обещанието, което си дадохме с Т/И.  Някак си аз бях спазил обещанието си.  Никога не съм я напускал. Постоянно мислех за нея. Или просто не можех без нея. Eunsun се усмихна, когато разбра, че настроението ми капна. 
Еs: Мисля, че все още може да сте заедно!
Разбрах по-добре какво съм изгубил, след разговора с тях ...
Гледна точка на Т/И
Беше почти тъмно, когато платихме сметката и напуснахме кафенето.  Jaesang настоя да ме изпрати до вкъщи, аз приех и тръгнахме. След дълго мълчание той спря и започна да говори.
Js: Т/И, за какво мислиш?  Очите ти са пълни.
Избърсах очите си и продължих да ходя.Jaesang дойде зад мен, хвана ме за ръката и ме обърна към него. 
Js: Хей!  Добре ли си? 
Т/И: Не знам. Предполагам, че беше доста трудно да го видя. 
Jaesang ме прегърна. 
Js: Плачи и се облекчи. Няма нужда да се сдържаш. 
След като каза това започнах да плача. Jaesang ме прегръщаше, докато не спрях да плача. 
Js: По-добре ли си сега ? 
Т/И: Да, това ми дойде добре. Благодаря ти, Jaesang!
Js: Няма защо. Понякога се чудя какво ли ще правиш без мен? 
Т/И: Тъкмо се чудех как издържа без да се похвалиш.
Js: Всъщност не съм се хвалил. Сериозно го мисля.
Вдигнах едната си вежда и го погледнах. И двамата започнахме да се хилим и той побегна на някъде.
Т/И: Стой! Не бягай! 
Js: Добре де добре! Уморен съм!Тичаш твърде бързо!
~преди 6 месеца~
Т/И: Не мисля, че вали много.
Т: Искаш да кажеш да излезем?  Кимнах, за да потвърдя.
T: Тогава се приготви за бягане. 
~~~
Js: Т/И!  Къде се замечта отново? 
Т/И: Сетих се за нещо. 
Js: За? 
Т/И: Няма значение
Js: Пфф, Т/И мога да предположа дори и да не ми казваш.   
Т/И: Близо сме до вкъщи. Ако искаш ти си върви стана късно ,а аз и сама мога да се прибера.
Js: Тази вечер съм у вас. Искам да се запозная с Minho и Eunsun. 
Т/И: Щом казваш. 
След малко стигнахме до вкъщи. Когато почуках, Minho отвори вратата и започна да ни гледа изненадано. 
Js: Добър вечер, аз съм Jaesang!
Когато Minho се здрависваше, продължаваше да ме гледа очудено.
Т/И: Ее, не ни ли пускаш да влезем... Познат глас ме прекъсна.
Т: Т/И! 
След часове той отново беше пред мен. Гледайки го очудено аз го попитах. 
Т/И: Какво правиш тук? 
Т: По скоро той какво прави тук?  Ядосах се на въпроса, който зададе. Как можеше да се появи месеци по-късно, и да ме разпитва по този начин? 
Js: Само да уточня, че името ми е Jaesang. Дойдох да се запозная с Minho и Eunsun. 
Обърнах се и си тръгнах.  Не исках да говоря с никого, защото бях твърде  ядосана.  Когато стигнах до плажа, седнах на една пейка, сложих си слушалките и започнах да гледам към морето. След малко Jaesang седна до мен с две кафета в ръка и ми подаде едната чашка. 
Js: Успокои ли се? 
Т/И: Може да се каже.
T:Т/И!
Когато вдигнах глава, Taehyung стоеше пред мен. 
Т: Вие...гаджета ли сте? 
Jaesang се обърна към Taehyung с подигравателна усмивка.
Js: Кво ?!  Пич, аз съм гей, така че. Taehyung погледна към мен.
T: Наистина ли? 
Когато Jaesang кимна, Taehyun пое дълбоко дъх.
Js: По-добре да ви оставя на мира.  Когато Jaesang стана и тръгна, Taehyung седна до мен. 
Т: Може ли да поговорим? 
Т/И: За какво ще говорим, Те? Няма какво да си кажем.
Т: Не искаш ли да разбереш защо скъсах с теб?
Т/И: Дошъл си тук само за да ми кажеш защо си скъсал с мен? Не искам да знам! Остави ме! Когато станах от пейката той сграбчих китката ми и ме накара да седна. 
Т: Мислех, че си ми изневерила. 
Т/И: Какво?  Как може да си помислиш такова нещо!?
T: В деня, в който отидохте да се снимате с Jimin hyung ... Когато ви видях да се прегръщате ви последвах. А когато те попитах къде си била, ти ми каза, че цял ден си била удома... мислех, че ми изневеряваш. По дяволите! 
Т/И: Пусни ръката ми!!! 
Той поклати отрицателно глава
Т: След раздялата ни, не съм разговарял с Jimin hyung.  Иска ми се да бях говорил с него. Дойдох при теб, когато получих съобщението му тази сутрин. Иска ми се ... Иска ми се да бях дошъл по-рано. Докато от очите му течаха сълзи, той започна да милва китката ми, на която имах татуировка с надпис ,,Дъжд". 
Т: Това има нещо общо с мен, нали? 
Поклатих глава за да потвърдя.
Т: Отива ти!
След известно време сълзите му се увеличаваха. Когато той започна да плаче по-силно, не издържах и заплаках с него. 
Т: Т/И!
Хвана ръцете ми. Гледахме се право в очите.
Т: Моля ти се, дай ни още един шанс. Нека бъдем както преди. Обичам те! Обичам те повече от вчера, но по малко от утре!!!