,,В един дъждовен ден"

Седемнадесета част

След като Minho разбра за какво говоря, кимна. Ние отидохме в къщата ми и подготвих куфара си.След това отидохме и до къщата на Eunsun. Оправихме и нейният куфар. Не си взе много дрехи,защото не заминаваше за дълго. В крайна сметка тя имаше живот тук. Minho беше приел предложението да работи за баща си и ние щяхме да отидем при него. Сега сме в колата и пътуваме. Слушалките са в ушите ми, но нямам представа какво слушам. Мисля за него и боли.  Предполагам никога повече няма да спомена името му.  Последния път, когато го видях, устната му беше пропукана и имаше рана на скулата.  Дори не можах да го прегърна. Сълза, след сълза не можех да спра да мисля за него. Дали беше добре?Какво му се е случило? Когато колата спря, вдигнах глава и избърсах сълзите си. Отворих вратата и излязох от колата. Докато Minho взимаше куфарите ни, аз и Eunsun тръгнахме към чичо Jaesun, който ни чакаше пред къщата.  (Jaesun: бащата на Minho)
Js: Добре дошли деца!
Т/И / Es: Добре заварили! 
С усмивка на лице дойде и ни прегърна.
Minho дойде, остави куфарите и го прегърна също. 
Т/И: Благодаря ти, чичо Jaesun, че ни приемаш! 
Js:Вратата ми е отворена за вас, по всяко време. 
Mh: Благодаря, татко!
Js: О, между другото, защо не каза, че с Eunsun сте гаджета. Никога нищо не ми казваш!
Mh: Откъде разбра? 
Js: Имате еднакви гривни.
Когато каза това всички погледнахме към гривните на китките им. Той отново ми дойде на ум.  Очите ми неволно се напълниха.Чичо Jaesun се изкашля фалшиво и прекъсна неловката тишина. 
Js: Както и да е,деца, наех ви тази къща.
Mh: Благодаря, отново! Eunsun ще се върне, а аз и Т/И ще останем. След като се настанихме, отидохме в хола. Когато Minho си тръгна, започнахме да говорим с Eunsun за това, което ще правим. Когато говорихме какви филми да гледаме, Minho дойде при нас с кафета. 
Mh: Заповядайте, дами!
Еs: Уау,виждам, че сте джентълменски настоен днес. Куфарите, кафето.
Когато Eunsun започна да хвали Minho, той зе размечта и изля кафето си и всички започнахме да се смеем.  Смеех се, но ми липсваше нещо. С него бяхме заедно доста време и сега имах чувството, че просто съм сънувала и сега съм се събудила. Всичко беше постарому.  Отново бяхме само тримата. Нямах представа защо се раздели с мен,но какво значение има?  Нямаше го повече. Колкото и да не съм съгласна с този факт.  Чудя се дали обича някоя друга?  О, да!  Какво друго може да бъде?  Ами белезите по лицето му?  Когато си мислех, че ще полудея, ако продължа да мисля, отидох в стаята си и заспах, макар че не ми се спеше.

~5 месеца по-късно~
Гледна точка на Minho
Т/И: Minho!  Аз излизам. 
Mh: Къде? 
Т/И: Ще се разходя. 
Mh: Аз мога ли да дойда? 
Т/И: Хайде!
Отидохме в една гора. Никой не обелваше и думичка, но Т/И наруши мълчанието. 
Т/И: Мина много време.
Mh: Да!
Т/И: Minho, реших да се върна към фотографията. 
Mh: Какво!  Сериозно ли?! 
Когато кимна, я хванах и вдигнах във въздуха.
Т/И: Minho! Пусни ме! 
Когато я оставих я прегърнах.
Mh: Ето това е Т/И, която познавам. 
Т/И: Добре, добре сега как ще се приберем?Аз не знам пътя наобратно.
Mh: Все още ли не научи този път?
И двамата се засмяхме.
Когато се прибрахме, Т/И вечеря и си легна рано. Когато се преместихме тук,тя напусна фотографията. Знаех, че  Taehyung ѝ идва на ум всеки път, когато види камерата. Тя дори смени телефонния си номер в седмицата, когато се преместихме тук. Тя напълно отстрани Taehyung от живота си, но първите три месеца беше хем жива, хем мъртва. Двамата с Taehyung си бяхме писали няколко пъти, но той не ми каза защо са се разлелили. Попита за Т/И,но когато не му отговорих спряхме да си пишем.  Последният път, когато той ми писа беше преди месец. Излязох от мислите си, когато Eunsun влезе в стаята. 
Mh: Здрасти!
Еs: Здравей, но защо се усмихваш така?Mh: Т/И днес ми каза, че ще се върне към фотографията.
Es: Наистина ли? Това е страхотна новина! 
Mh: Да и аз много се радвам.  Добре е, че продължава с живота си, дори да не го е забравила.
Еs: Тя ще го забрави с течение на времето. 
Mh: Мисля, че е така. Колко хубаво би било ако се появи един свестен и добър човек и да я направи щатлива.
Еs: Повярвай ми, това е всичко, което искам. 
Каза това и след това смотоляви нещо, което не разбрах.
Mh: Мисля, че трябва да ѝ вземем нов фотоапарат. 
Es: Камерата няма да я накара да го забрави. Тя просто трябва сама да свикне с факта.
Mh: Понякога си мисля, че наистина си умна, а сега ме изненадваш! Не говори така!
Еs: Искаш ли да изядеш един хубав бой, посред нощ?
Mh: Добре, добре! Искаш ли да ти дам една от чаровните ми целувки за прошка?  Ядоса се от казаното и започна да ме гони из цялата къща.
Еs: Не бягай!  Изведнъж се сблъскахме и се озовахме на земята.
Еs: Защо спираш така рязко ?! 
Мh: Каза да не бягам.
Еs: Тъпак!
Спряхме да говорим от почукването на вратата и отидох да отворя.
Mh: Кой ли е по-това време?  Когато отворих вратата, замръзнах на място ...