,,В един дъждовен ден"

Петнадесета част

Т/И: Хора, оставям ви на спокойствие.  Освен това трябва да отида при Те. 
Mh: Тогава ще се чуем по-късно. 
Т/И: Добре ще се видим.
След като си тръгнах, отидох в кафенето.Taehyung беше седнал и се хранеше. Все още не бях влязла в кафенето.Снимх Taehyung и му пратих снимката. Когато я видя, той вдигна глава и започна да се оглежда.Усмихна се, когато ме забеляза.Той направи знак с ръка за да дойда. 
Т: Добро утро, скъпа.
Т/И: Добро утро.
T: Да ти поръчам ако искаш, можеш и да ядеш от моето. 
Т/И: Не мерси, закусих. 
Т: Minhо ми каза добрите новини.  Междувременно е можел да се излекува. Нека отпразнуваме по някое време. 
Т/И: Да, разбира се, че ще отпразнуваме. И така, какво имаме в плановете ни за днес? 
Т:Нека помисля.... Да караме колела? 
Т/И: Да може, но къде? 
Т: Можем да отидем до велоалеята в гората. 
Т/И: Супер!
Наехме велосипеди и влязохме в горския път. 
Т/И: Никога преди не съм била тук. Много е красиво.
T: Ако искаш можем винаги да идваме.  Бавно карахме колелата си на същата скорост. 
Т: Да се състезаваме? 
Т/И: Добре,който отиде до онзи кош за боклук и се върне първи-печели. Започнахме да отброяваме в един глас. 
Т/И & Т: Три, две, едно старт!
Докато се усетя Taehyung вече беше до коша.Той ме победи. 
Т/И: Уау, ти беше толкова бърз!
T: Сега мога ли да получа наградата си? 
Т/И: Не споменахме за награда преди състезанието. 
Т: А, да. Е, както и да е. Следващият път. Стана късно. Оставихме колелата, откъдето ги наехме и тръгнахме към някакъв ресторант, за да похапнем. 
Т: Аз се обадих на Minho и Eunsun за да отпразнуваме тази вечер.
Т/И: Какво ще празнуваме? 
Т: За това, че Minho може да се излекува. Нали казахме, че ще го отпразнуваме.
Т/И: А, да. Излязло е от ума ми. Когато влязохме в ресторанта, Minho и Eunsun седяха на масата и ни чакаха. 
Еs: Здравейте, сладури!
Т/И & Т: Здравейте!
Мh: Какво правихте днес? 
Т/И: Покарахме колела в гората. А вие?  Mh: Благодарение на Eunsun не можахме да направим нищо. И какво се оказа, че винаги е ставало това, което аз искам. 
Еs: Защото е така. Цял ден ми мърмори и иска да си направим пикник. Пикник на това време ?! 
Мh: Защо не. Спомни си колко двойки видяхме по пътя до тук. Бяха на пикник и изобщо не изглеждаше, че им пука за времето.
Еs: Ако бяхме отишли на пикник, сигурно щеше да искаш да се търкаляш в тревата,да пускаш хвърчило, и тем подобни безсмислени неща и да развалиш  пикника.Ти си като малко дете.
Mh: О да, ти винаги бъди дърво. Нищо не се прави с теб. Толкова е странно, че такъв романтичен мъж има такова дърво като теб за гадже. Защо поне малко не приличаш на мен.
Докато Eunsun и Minho се караха, ние с Taehyung ги гледахме и се смеехме. 
Т/И: Запазете спокойствие, приятели.  Minho, ще дойда на пикник с теб,а с Eunsun, ще гледаме филм заедно. 
Mh: Благодаря, Т/И!
Еs: Ох, човече. Аз ще гледам филм с моята Т/И. Откога не сме го правили?
Храната дойде, спряхме да спорим и започнахме да се храним.  
Мh: Ох, толкова се претъпках. 
Еs: Защото ядеш като животно.
Mh: Да бе. Даже ядох малко. 
Es: Малко ли яде!?Minho изяде две големи чинии, а след това изяде половината храна и от моята чиния. Taehyung и ти не ми се губиш от погледа. Слаб си, но и ти не оставаш по назад от Minho. 
Mh: Момиче, това което ям се превръща в мускули, виж.Той започна да показва мускулите си. След това дойде тортата, която поръчахме за да отпразнуваме.  Всички издухахме свещичките заедно и дадохме ножа на Minho, за да разреже тортата. 
Mh: Благодаря, че сте с мен. Имам голям късмет.Ако не бяхте..... ох, знаете. 
Той наряза тортата. 
Т/И: Винаги да си спомняме този ден?  Всички одобриха и изядохме тортата
Es: Ще ставаме ли? 
T: Мога ли да тръгна с Т/И? 
Еs: Къде? В този късен час? 
Mh: Добре, отивайте, Eunsun е с мен. 
Es: Чакайте една секунда, искам обяснение.
Mh: Eunsun, ти идваш с мен. Да се поразходим малко.
Едва изпратихме Eunsun и излязохме с Taehyung. 
Т: Не прави така, Т/И.
Т/И: Какво да не правя?
Т: Не се хили така. 
Т/И: Пфф, Те.
~След кратко мълчание~
Т/И: И къде отиваме? 
Т: Мислех, че можем да отидем на плажа. Плажът през нощта е много приятен! 
Т/И: Става!
Когато пристигнахме на плажа, лунната светлина огряваше морето, звездите плещукаха. 
Т: Видях те точно тук в съня ми снощи.
Не отговорих и известно се гледахме в очите. Когато тъкмо щеше да каже нещо, обвих ръце около врата му и се доближи към него.Разбих устните ни в една дълга и нежна целувка. Когато се отдръпнах беше изумен.
T: Ъммм? Искаш ли да... ъммм....
Т/И: Да? 
Т: Какво казвах? О, да, трябва да вървим? Стана късно.
Т/И: Добре! Да тръгваме скъпи!
Taehyung се почеса по врата и тръгна, аз го настигнах, хванах го за ръката и преплетох пръсти. Той се усмихна сладко и продължихме да вървим. Той забави стъпките си, когато приближихме до къщата ми. 
Т: Този път свърши толкова бързо. Колко хубаво си ходехме.
Т/И: Какво може да направим повече.  Хайде ще се видим утре.
T: Ще се видим!
Прибрах се и веднага щом легнах на леглото, заспах. Беше рано, когато се събудих сутринта.Телефонът ми звънна когато приготвях закуска. 
Т/И: Ало!
Х: Ало, здравей какво правиш? 
Т/И: Кой се обажда? 
X: Jimin, братът на Те.
T/И: Ааа да, спомням си. И така, откъде взе моя телефонен номер? 
J: Взех го от Taehyung. Е, би ли дошла в кафенето днес? 
T/И: Ще дойда. Така или иначе щях да дойда. 
J: Добре ще се видим тогава.
Т/И: Ще се видим.
След като затворих телефона, се оправих и тръгнах към кафенето.
Когато влязох не видях Taehyung. Чух някой да ме вика и се обърнах.
J: Т/И!  Здрасти! 
Т/И: Здрасти! Аз не видях Taehyung. Та знаеш ли къде е? 
J: И аз не съм го виждал. Е, имаш ли работа днес? 
Т/И: Не. Защо? 
J: Можеш ли да дойдеш с мен днес? 
Т/И: Къде? 
J: Другата седмица е рожденият ден на Taehyung. 
Т/И: Ти сериозен ли си ?! Не знаех. Чудя се защо не ми каза. 
J: Трябва да направим нещо. 
Т/И: Да, но какво?
J: Мисля, че може да направиш албум за него. 
Т/И: Добре,но аз вече направих албум за него.
J: Да, но този път няма да го публикуваш.
Т/И: Как така? 
J: Искам да кажа, че би имало по-голям смисъл, ако му дадеш директно албума.Той може да го публикува по всяко време.
Т/И: Да, може. Добра идея. А ти какво ще направиш? 
J: Исках да му купя фотоапарат. Затова трябваше да те попитам. 
Т/И: Добре тогава. 
Т/И:Благодаря ти много Jimin Oppa-и го прегърнах. Taehyung имаше голям късмет да има такъв добър брат. 
Т/И: Хайде да вървим тогава.Имаме много работа за вършене.
J: Права си!
Първо отидохме в гората, в която карахме колела. 
Т/И: Сега първо ще снимам теб. И след това ще ти покажа как да снимаш мен. 
J: Добре, тогава отивам тук. - каза и застана до едно дърво.
J: Как да позирам? 
Т/И: сложи една ръка върху дървото.  Добре, сега се усмихни.
J: Стана ли? 
Т/И: Сякаш не стана. Може да бъде много по-добре, ако се усмихнете малко искрено. 
~след няколко заснети снимки~
J: А така да позирам ли?
Т/И: Хахаха Мисля, че определено трябва да използваме последната снимка, която прегърна дървото.
Т/И: Oppa, нека ти покажа как да правиш снимаш.Когато дойде при мен, започнах да разказвам. 
Т/И: Виж сега, фокусирай се върху този бутон. Когато го натиснеш, прави снимка . 
J: Разбрах, госпожице!
Предадох фотоапарата на Jimin Oppa и минах насреща му. 
Т/И: И как да позирам сега? 
J: Разчупи единия си крак и завърти главата си малко надясно.И най-важното - усмихни се. За няколко часа приключихме "фотосесията" .
Т/И: Толкова съм уморена.
J: Да, беше уморителен ден. 
Т/И: Става ли утре да вземем камерата?
J: Мисля, че е така ще е най-добре.  Отиди да видиш Taehyung.Сигурен съм, че много му липсваш.
Т/И: И на мен ми липсва. Отивам да видя Taehyung. Благодаря за всичко.  Ще се разберем за камерата. 
J: Добре, ще се видим.
Оставих Jimin oppa и отидох в кафенето. Когато отидох в кафенето, Taehyung седеше на масата. 
Т/И: Скъпи, аз дойдох. 
Т: Ах, здрасти! Не се отби днес. Къде беше? 
Т/И: Цял ден бях вкъщи.Вчера съм се изморила доста.