Гледна точка на Minho
Когато Т/И ми се обади, не планирах да засегна и нея. Заминавах в друг град. Трябваше да накарам Eunsun да не ме обича, защото знаех, че тя ще ме последва. Причината беше, защото имах рак. И той беше напреднал. Когато Т/И дойде да говори, знаех, че ако я целуна, тя ще каже на Eunsun.Дръпнах Т/И и я целунах, но осъзнавайки, че правя глупост я изблъсках . Когато се чудех как я целунах, бях изненадан, че тя не продума. Когато се обърнах, я видях да лежи на земята, цялата в кръв. Грабнах я и я се качих в колата. Започнах да шофирам към болницата.
Гледна точка на Taehyung
Когато пеех, забелязах телефона си. Minho ми звънеше, но трябваше да продължа да пея, защото кафенето беше пълно. Когато песента свърши, аз се обадих на Minho.
Т: Minho, звънял си.
Mh: Taehyung, ние сме в болницата, веднага ела.
Т: Една секунда, каква болница?
Mh: Главата на Т/И... тя не е добре...има много кръв... Моля те, ела бързо, толкова ме е страх.
Т: Добре, идвам! Коя болница?!?
Mh: ********* болница.
Веднага се качих в едно такси и тръгнах.Влязох в болницата. Видях Minho да плаче пред вратата
Т: Minho! Къде е Т/И?
Mh: Заведоха я в операционната.
Т: Защо ?! Какво ѝ се случи ???
Mh: З-заради м-мен. Всичко се случи з-заради мен.
Т: Minho! Успокой се и ми разкажи!
Mh: Б-бутнах я и си удари главата.
Т: Какво ?! Защо я бутна?Как може да посягаш на момиче?
Той не можеше да отговори на казаното от мен. Продължаваше да плаче. Помолих сестрите да му дадат успокоително и приеха Minho в една стая. Останах да чакам сам.Иведнъж Eunsun дойде тичайки към мен.
Es: Къде е тя?! Добре ли е???
Т: Не знам...
Es: Ами ти добре ли си?
T: Какво?
Es: Taehyung, целият си побелял, добре ли си?
Очите ми започнаха да се затварят и не помня останалото.
Когато се събудих, видях Eunsun да върви напред-назад.
T: Eunsun?
Es: Te, добре ли си? Казаха, че си припаднал от стрес.
T: Т/И? Будна ли е?
Es: Събуди се,но...
Станах и излезнах преди да може да довърши. Когато влязох в стаята ѝ, тя се взираше безизразно в отсрещната стена.Отидох при нея и ѝ хванах ръцете тя ме гледаше с празни очи.
Т: Тук съм, миличка. Ти си добре, нали? Бях изненадан, че тя дръпна ръцете си. T: Т/И??
Т/И: Кой си ти?
YOU ARE READING
,,В един дъждовен ден"
FanfictionНеочаквана любов се поражда в един най-обикновен дъждовен ден. Героите преминават през много премеждия, но накрая... по-добре да ви спестя сладката част. Не се случват случайни неща бих казала, не сте и попаднали случайно на тази история...
