EDEN

Глава първа

Едън скочи и се огледа, не можа да осъзнае къде се намира. Загледа се в празната стена на стаята...

Уф, че гаден сън!

Успокои се, излегна се назад и затвори очи. Опита да уравновеси съзнанието си, но изведнъж пак скочи.

Мама му стара! Ще закъснея и Аманда ще ме убие!

Тичешком отиде в банята и рискува да се отдаде на по-продължителен и успокояващ душ. Пъргаво насапуниса косата и тялото си, ръцете ѝ минаваха по мократа кожа и оставяха малки балончета с пяна. Умът ѝ обаче сякаш нарочно я върна към болезнени спомени. Споменът за обичта в очите му, на мъжа, който тя толкова силно обичаше, винаги изникваше първи в главата ѝ, а след това се изместваше от изражението, превърнало се в най-лошия ѝ кошмар. Той.

Отвори очи, объркана, не знаеше защо мислите ѝ отиваха в тази посока. Гласът в главата ѝ сякаш изпищя, че е отново време да заключи спомените в съзнанието си и да не ги пуска.

                                                                                 *

Телефонът настойчиво извъня. Едън заподскача наоколо на един крак, докато се опитваше да обуе проклетите си високи обувки.

Мамка му, къде е смотаният ми телефон?!

-          Ало!

-          Къде си, по дяволите? Не мога да си намеря обувките!

-          Идвам, мамка му, мамка му!

-          Какво, по дяволите, правиш? Не си ли тръгнала още?

-          Едва не си счупих краката! Какво искаш повече от мен?

-          Вместо да хленчиш по телефона, до сега да си дошла, за да ми помогнеш! ТРЪГВАЙ!

-          Слушам шефе!

Връзката прекъсна, а Едън измърмори под носа си заради нервността на сестра ѝ.                                                              

                                                                                          *

Едън излезе навън в слънчевия юнски ден, беше перфектен за една прекрасна сватба. Аманда не искаше голяма сватба, само с най-близките, но егото на баща им трябваше да се подхранва и по всичко трябваше да личат парите му. Когато Аманда бе казала на Едън, че ще се жени, тревогата бавно нарастваше, заради мисълта, че баща им ще се опита да осуети цялата работа. Но след като Стивън Лондон се увери, че Аманда и Джейсън наистина се обичат, и че дъщеря му ще бъде добре, бушуващите негативни емоции се успокоиха. Разбира се, Едън познаваше Джейсън от известно време, бяха работили заедно, и вътре в себе си знаеше, че той няма да нарани сестра й, но как можеше да докаже на Стивън, че никой няма намерение да наранява скъпата му дъщеря. Едън Лондон обичаше сестра си повече от всичко, но пък никога не получаваше одобрението на Стивън. Двамата винаги имаха разногласия, докато Аманда Лондон беше момичето на татко.