The light

~1~

-Елис, Елис...Събуди сее! Побързай ще закъснееш. Днес имаш контролно.
- Офф...Колко е часът?
- 7:30
- Моляя. Успала съм се.
- Побързааай. Имаш само 20 минути.
- Почти съм готова.
- Ето ти сандвича.
- Благодаря! Чао.
- Не забравяй да си преговориш формулите преди контролното.
- Спокойноо

Този разговор, който прочетохте току-що беше между мен и майка ми. Днес имам контролно по математика. Не съм притеснена, защото вчера реших над 75 задачи и си написах формулите над 10 пъти, така че няма от какво да съм притеснена. В момента седя на един диван в училище и слушам музика. Първият ми час е български език. Не ми е от най приятните, но не е и чак толкова гаден за разлика от разказвателните предмети. След точно 2 минути започвам час така, че за сега ви оставям.

*След училище*

Контролното беше очаквано лесно и мисля че се справих отлично. Но сутринта не ми остана  време да ви се представя, така че ще го направя сега:
Здравейте, Аз  съм Елис Джонс. На 13 години. Отличничка в училище. Обожавам математиката, фотографията, музиката, танците, рисуването,готвенето, сериалите и филмите. Единствено дете съм, но имам котка. Най-сръчната в семейството съм. След 7-ми клас бих искала да взема матурите си с 6.00 и да вляза в МГ-то, но има малък проблем. Не знам какво ми се учи след 12-ти клас. Може би архитектура, или фотография, или право, а защо не философия, или пък всичко. Офф не знам. Сега може би се питате къде са приятелите ми в цялото това представяне. За жалост нямам приятели. А за гадже да не говорим. От сега нататък ще казвам boyfriend понеже не харесвам думата"гадже". Това е нещо което ме кара да се чувствам ужасно. Искам да знам какво е чувството да имаш най-добра приятелка, да имаш човек с когото да споделиш тъжните моменти, да си говорите до 3 часа през нощта и да споделиш тайните си. Това е нещото което липсва в моя живот. Нека не забравяме и родителите ми. Майка ми е счетоводител, а баща ми адвокат. Те се интересуват само и единствено от училище и нямам никакво лично пространство, което понякога е доста дразнещо. Мисля, че споделих доста. Някой теми които засегнах в "представянето" си са доста емоционални за мен. Точно по тази причина не споделих толкова много. Опознайте ме добре.

Животът ме е доста объркан и странен макар и да не ви се струва такъв. Понякога просто искам да си взема билет и да отпътувам на някъде. Уви това не е толкова лесно колкото ви се струва.
В момента съм в стаята си и гледам сериал. Свърших с домашните и уроците за днес.

*1 час по-късно*

Не съм усетила как времето е минало толкова бързо. Вече е 18:00 а аз все още не съм си направила вечеря. Родителите ми се прибират доста късно и на мен ми се налага да вечерям сама. Тази вечер няма да е от най-здравословните макар и да вечерям само салата, понеже след това ще се отдам на пуканки и нетфликс. По принцип доста обичам драматичните и романтични филми, и заради това избрах нещо о този жанр.

*На следващия ден*

Вчера доста си поплаках на избрания от мен филм. Но днес ми предстои тежък ден, понеже сме вторник и имам 1 час повече от обикновено и урок по английски, а след това и по рисуване. Вече съм готова за тръгване. След точно две крачки чувам че имам съобщение на телефона. Веднага разбирам че е от майка ми. Прати ми електрони учебници които ще са ми били нужни за матурите. Естествено и изпращам емоджи палец на горе без дори да съм отворила линка, понеже нямам време. След точно 10 минути аз вече съм в коридора на училище. Упътила съм се към шкавчето си за да оставя ненужните папки. Със себе си вземам само несесер и папка с учебника и атласа по История. Аз все още не мога да повярвам, че за първи час ни е История.

*След втория час*

Точно в момента приключи втория ми час, който беше Литература. Мина по-добре от колкото очаквах.
Запътих се към шкавчето си от което взех 2 тефтера. В единия пишех най-важните неща от уроците, а в другия - домашните, които ми даваха. След това тръгнах към столовата, от която си взех чай. Седнах на маса за да напиша домашните от изминалите два часа и да си припомня някой неща.  След точно 15 минути приключих и се запътих към  отново към шкавчето за да си взема ластика и спортния екип. Може би вече знаете към къде се запътих, а именно към салона по физическо. За щастие нямаше никой в съблекалнята. Докато се преобличах вратата се отвори и...

____________________________________

Уау! Това беше за днес. Все още не мога да повярвам, че написах първата глава от книгата си.
Интересно ли ви е какво ще се случи във втората? Ако имате предложения може да ги напишете в коментарите. Надявам се да гласувате за нея, ако ви е харесала. Съжалявам ако има правописни грешки! Довиждане за сега...💜