Ти Си Само Моя 4

Глава 18

-Те трябва да умрат.-каза Рене  след кратка тишина

-Рене.-чух друг женски глас зад себе си

Обърнахме се с останалите и видяхме много красива жена,  облечена в черно.

-Мамо.-каза Рене и чух падане от оръжие на земята

-Защо го правиш всичко това Рене?-попита я жената

-За да отмъстя за теб.-отговори

-Аз не искам мъст, детето ми. Искам те само при мен.-каза и разтвори ръцете си

Рене отиде към нея и се прегърнаха. В следващия момент майката на Рене изчезна, а тя беше в някаква клетка.

-Какво направихте?-извика и погледнах Дрю

-Това е твоя капан. От който няма измъкване.-отговори и Дрю

-Неееее!-извика и се свлече

Докосна с пръсти земята и от пръстите и излезнаха черни лини. Те тръгнаха към другите свръхестествени чудовища.

-Щом аз не мога да ви убия. То те ще го направят.-каза Рене и се подготвих за атака най напред от Майкълсън

Те само я погледнаха и дойдоха до нас.

-Ние сме Майкълсън, не някакви роби. И ако трябва да се бием, то ще е срещу другите, а не срещу вас.-каза Хейли Майкълсън

Нейната история, не беше като на другите. Тя беше забременяла от хибрид и превърната в такава след раждането на дъщеря и Хоуп. А този която я бе забременял и превърнал в хибрид беше Никлаус Майкълсън. И благодарение на Хоуп, той се беше променил. От лошия свиреп хибрид бе станал лошия, но и мил по свой начин хибрид. Защитаваше семейството си докато не умря.

Усетих нещо студено на врата си и се засмях.

-Смешно ли ти е?-попита ме Стефан

-Оо да.-продължих да се смея

-Лили добре ли си?-попита ме Джъстин

-Чудесно бих казала, че съм.-казах и показах въмпирските си зъби

Пуснах единия си нокът да се удължи. И се направих, че падам. Докоснах нокътя с една от черните линии и Стефан ме изправи.

-Жлорпыгн тьжоссл.-казах тихо срещу нокътя и го забих във врата на Стефан

Той се дръпна назад и усетих, че удраскаврата ми с оръжието което му беше в ръката.

Дрю ме дръпна към себе си и Деймън отиде до брат си.

-Хей, хей добре ли си?-попита го

-Да.-отговори му

Чух някакви ръмжения и се обърнах назад. Някои се бяха трансформирали от хора във вълци.

Затичаха се към нас и ние започнахме да се бием с тях.

---

Изправих се от земята и избърсах кръвта от устните си. Някой ми помогна да стана и видях, че е Дрю.

-Добре ли си?-попита ме

-Да. Добре съм.-отговорих

-Хайде да се връщаме в къщата.-каза Прея

-Хайде.-казах -Ти идваш ли?-попитах го на Стефан

-Защо ми се доверяваш? Защо си мислиш, че щом дойда и ви помогнах тук аз съм отново добър?-попита ме и се приближих до него

-Защото, когато забих нокътя си във врата ти аз премахнах лошото от теб. И в теб остана само добро.-отговорих

-Значи сега в теб има повече зло.-каза Стефан

-Най вероятно.-повдигнах рамене -Хайде качвайте се по колите.

Качих се в едната кола и се облегнах назад. Затворих очи и въздъхнах.