Ти Си Само Моя 4

Глава 11

На сутринта

Събудих се и станах от леглото. Минах през банята да извърша сутрешните си процедури и излезнах. Застанах пред гардероба и се преоблякох ето така:

Оправих си косата и видях, че Надя и Прея станаха.

-Добро утро.-казах

-Добро. Хайде да се оправяме и да тръгваме с останалите за Бръдфорд.-каза Надя и се оправи набързо

Прея също се оправи и слезнахме на долния етаж, където бяха останалите.

-Хайде да тръгваме.-каза Браян и станаха останалите от дивана

Излезнахме от вилата и се качихме по колите. Потеглихме и аз отворих една книга.

-Каква е тази книга?-попита Надя

-Снощи я намерих и реших да я разгледам докато пристигнем в Бръдфорд.-отговорих

-Къде я намери?-попита Дрю

-Не те интересува.-отговорих и започнах да чета какво пише в книгата -''Преди векове имаше забрана да има акове между чуждите раси. Все още някои не са съгласни с това. Но от както те двамата пристъпиха тази забрана, всички които бяха от различните раси: върколаци, въмпири, вещици, и бяха влюбени в някой от другите две раси, заминаха далеч от тук, за да живеят заедно."

Това пишеше на едната от страниците. Обърнах на дугата и започнах да чета.

"Лошото бе обаче, че сега се опитваха отново да поставят този закон. Там в гората.. скрити в една пещера имаше една вещица, въмпир и върколак, които се опитваха да поставят като някакво проклятие което да правише бариери около расите и ако две от расите се опитаха да се доближат много близо един до друх - умираха."

"Минаха 6 месеца и всичко това си прилкючи. Благодарение на Меяна и Ботер всичко приключи и нямаше кой да поставя забрани. Лошото беше обаче, че някои от сборището на вещици говорят, че онази вещица която искаше да направи проклятието е все още из между сенките."

"Минаха 10 години, но нещато в сенките не се променяха. Опитах по сякакъв начин да премахна тези сенки, но винаги плана ми се проваляше."

"5 години минаха, и усетих нещо странно в мен. Нещо което се опитваше да ме убие. Не знам как, защо и какво е, но усещам как мога да умра по всяко време."

"Остават ми часове, а аз отслабвам все повече и повече. Не знам още колко дълго ще мога да се задържа. Трябваше да говоря с Микаела отново. За това омагьосах тялото си и когато ме намереше щяхме да говорим. Не за дълго, но поне щях да и кажа това което миналия път не успях да кажа."

Нямаше нищо повеме написано.

-Знаете ли кой може да е това?-попитах ги на останалите

-Дай да видя почерка.-каза Надя и и дадох книгата

-Този почерк..-започна

-Познат ли ти е?-попитах я

-Да. И преди съм го виждала.-отговори

Колата спря и погледнах от прозореца навън.