Глава 12

110 8 1
                                    

Излезнахме от колата и въздъхнах.. Старата къща на нашите.

-Хайде. Има доста път.-каза Надя и кимнах

Тръгнахме с останалите и навлезнахме след 5 минути в гората.

-Хей Хърмаяни..-започна Надя

-Да?-попита я Хърмаяни

-Знаеш ли от кой род вещица сте?-попита я Надя

-Не, така и не успях да говоря за това с мама.-отговори

-Искаш ли да научиш? Така или иначе все някога трябва да разбереш. А аз обещах на родителите ви, че ще ви кажа всимко което те не са успяли да ви кажат..-каза Надя

-От кой род сме с Арекс?-попита я Хърмаяни

-От рода на Лилит.-отговори Надя

-Моля?-попит я Арекс

-Да. Май не знаете коя е тя?-попита ни Надя

-Тя е първата жена преди Адам и Ева. Като тя е била жена на Адам, а той и отнел девствеността насила. И след това, за да му го върне убила Ева. Също така тя е първия въмпир. Повечето говорят за нея, че когато била прогонена от Рая, убивала новородени деца, а всъщност не е така.-казах аз

-Защо мислиш, че е така?-попита ме Надя

-Още колко време има докато стигнем това място?-опитах се да сменя темата

-Не сменявай темата Лили.-каза ми Джъстин

-Добре де.. Няколко пъти съм говорила с нея в сънищата си.-отговорих на въпроса на Надя

-Тоест тя се е свързала с теб..-отвърна Надя

-Явно.-повдигнах рамене

-Хора..-чух гласа на Прея

-Какво?-попитах и се обърнахме към нея

-Какъв е този ковчег?-попита Прея и се обърнахме на ляво където сочеше

Там имаше ковчег.

Като ковчега беше върху някаква маса високо

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Като ковчега беше върху някаква маса високо.

Приближих се и видях някакво име.

-Елена Гилберт..-прочетох и минах с пръсти по надписа

-Няма начин тя да е тук.-каза Надя и дойде до мен

-Тя е последната двойницата на майка ти нали?-попита я Браян

-Да..-отговори Надя

-Възможно ли е тялото и, да е тук?-попита Рея

-Ще разберем само ако го отворим.-казах и тръгнах да го отварям

-Дръпни се.-каза ми Дрю

Извъртях очи и се отдръпнах. Дрю дръпна капака и погледнах в ковчега.

-Там ли е?-попита Надя

-Не.-отговорих -Някой го е взел.

-Вижте, нека да вземем кинжала и след това ще потърсим тялото. Защото без този кинжал сме изгубени.-каза Прея

-Прея е права, да вземем кинжала и после ще потърсим тялото.-казах и останалите кимнаха

Затворихме ковчега и тръгнахме. Нещо не беше наред. Щом тялото на Елена Гилберт беше тук някъде. Дали някой го е взел? Или тя сама е излязла от там? След 10 минути спряхме пред едно голямо дърво.

-Тук ли е?-попитах я на Надя

-Да.-отговори

-Ще направя магия, за да се покаже кинжала.-каза Хърмаяни

Кимнахме и тя затвори очи. Започна да изказва някакви думи. Мина минута и пред себе си видях този кинжал:

 Мина минута и пред себе си видях този кинжал:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Взех го и го прибрах.

-Добре, сега да потърсим Елена.-казах на останалите

-Да отидем при ковчега знам как ще я намерим.-каза Надя

Кимнах и тръгнахме към мястото където беше ковчега.

След няколко минути стигнахме и Надя клекна до масата.

-Някой друг също е тук.-каза

-Май говорите за мен.-чух мъжки глас

Обърнах се и видях Стефан Салваторе. Това значи само едно. Портите са отворени и сега всички свръхестествени същества са на всякъде.

-Е, с какво мога да ви помогна?-попита докато ръцете ме бяха зад гърба

-Ти ли взе тялото на Елена?-попитах го

-И да съм го взел и да не съм го, какво ви интересува?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Защо си го взел?-попитах го

-Това ще разберете когато аз поискам.-каза и се доближи до мен със скоростта си

Аз също бях бърза и побягнах на някъде.

Ти Си Само Моя 4Where stories live. Discover now