Ти Си Само Моя 4

Глава 39

2 дни по-късно

Днес беше погребението на Дрю. Станах от леглото и отидох в банята. Тъкмо щях да си мия зъбите, когато започнах да повръщам.

След 5 минути спрях и си измих зъбите, а след това и лицето. Излезнах от банята и отидох пред гардероба. Огледах си на дрехите и накрая си облякох тази рокля:

А отгоре си сложих черно сако. И си обух тези токове:

Застанах пред тоалетката и вързах косата си на ниска опашка, като пред лицето си имах леки два кичура пуснати. След което си срожих тези обеци:

Бяха ми от Дрю.., а думите които каза тогава бяха "Тези пеперуди ми напомнят за теб."

Сложих си малко очна линия и матово кафяво червило на устните.

-Хей, как са?-Прея влезе при мен

-Добре.. до колкото е възможно.. ти?-попитах я

-И аз.-отговори

-Виж, аз.. съжалявам, че така се случи. Не съм го искала..-казах и една сълза падна от окото ми

-Няма за какво да се извиняваш. Нищо не е по твоя вина.-каза и ме прегърна

-Няма да плача.. обещах го на брат ти.. обещах на Дрю да продължа напред. Да направя това което не успяхме заедно да създадем.. семейство..-казах щом се отделихме

-Радвам се, че си го обещала. Хайде да слизаме.-каза Рея

Кимнах и слезнахме надолу. Всички ни погледнаха и станаха.

-Тръгваме ли?-попитах

-Да.-отговори Прея

Кимнах и отидох при Ейдън. Излезнахме от къщата и се качихме по колите.

---

Сложих няколко цветя пред плочата с името на Дрю и си поех въздух.

-Ще се видим отново..-казах тихо

Върнах се до Ейдън и той ме прегърна. Болеше ме.. там оставих спътника си.. в гроба.. Но.. чакай малко.. аз бях повече от хибрид или трибрид..

-Дори и не си го помисляй.-чух гласа на Гийд в главата си
-Какво искаш?-попитах го
-Ако върнеш Дрю, ще отнема живота на Ейдън и сина ти.-каза и си поех въздух
-Бременна съм?-не можех да повярвам
-Да. Още първата нощ след като прекара с Ейдън.-отговори -За това не прави това нещо. Достатъчно животи възкреси. А в замяна аз отнех само един, така че се радвай.
-Благодаря ти..-казах

Линията прекъсна и погледнах Ейдън. Той ме целуна по челото и всички излезнахме от гробището.

-Трябва да ти кажа нещо.-казах на мъжа до мен

-Добре.-каза той

-Не сега. Не днес. Но утре. Ще разбереш.-казах

-Защо утре?-попита Ейдън

-Хей..-чух гласа на Елена

Обърнах се и я видях да се усмихва.

-Здравей..-казах

Тя погледна към корема ми, а после върна погледа си върху мен.

-Радвам се за теб.-каза и се прегърнахме

-Благодаря.-отвърнах

,И аз благодаря.. Че ни остави из между живите..-каза тя и се усмихнах

-Все пак ми помогнахте в битката, въпреки че не бяхте длъжни и можехте да застанете на страната на Рене.-казах

-Както и да е. Ние ще тръгваме.-каза тя и погледнах Деймън

-Ще ми липсва любимия ми актьор който се оказа истински вампир..-казах

-И на мен ще ми липсва да те дразня.-намигна ми

Прегърнахме се и щом се отделихме, двамата с Елена си тръгнаха.