Глава 39

91 5 1
                                    

2 дни по-късно

Днес беше погребението на Дрю. Станах от леглото и отидох в банята. Тъкмо щях да си мия зъбите, когато започнах да повръщам.

След 5 минути спрях и си измих зъбите, а след това и лицето. Излезнах от банята и отидох пред гардероба. Огледах си на дрехите и накрая си облякох тази рокля:

 Огледах си на дрехите и накрая си облякох тази рокля:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

А отгоре си сложих черно сако. И си обух тези токове:

Застанах пред тоалетката и вързах косата си на ниска опашка, като пред лицето си имах леки два кичура пуснати

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Застанах пред тоалетката и вързах косата си на ниска опашка, като пред лицето си имах леки два кичура пуснати. След което си срожих тези обеци:

 След което си срожих тези обеци:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Бяха ми от Дрю.., а думите които каза тогава бяха "Тези пеперуди ми напомнят за теб."

Сложих си малко очна линия и матово кафяво червило на устните.

-Хей, как са?-Прея влезе при мен

-Добре.. до колкото е възможно.. ти?-попитах я

-И аз.-отговори

-Виж, аз.. съжалявам, че така се случи. Не съм го искала..-казах и една сълза падна от окото ми

-Няма за какво да се извиняваш. Нищо не е по твоя вина.-каза и ме прегърна

-Няма да плача.. обещах го на брат ти.. обещах на Дрю да продължа напред. Да направя това което не успяхме заедно да създадем.. семейство..-казах щом се отделихме

-Радвам се, че си го обещала. Хайде да слизаме.-каза Рея

Кимнах и слезнахме надолу. Всички ни погледнаха и станаха.

-Тръгваме ли?-попитах

-Да.-отговори Прея

Кимнах и отидох при Ейдън. Излезнахме от къщата и се качихме по колите.

---

Сложих няколко цветя пред плочата с името на Дрю и си поех въздух.

-Ще се видим отново..-казах тихо

Върнах се до Ейдън и той ме прегърна. Болеше ме.. там оставих спътника си.. в гроба.. Но.. чакай малко.. аз бях повече от хибрид или трибрид..

-Дори и не си го помисляй.-чух гласа на Гийд в главата си
-Какво искаш?-попитах го
-Ако върнеш Дрю, ще отнема живота на Ейдън и сина ти.-каза и си поех въздух
-Бременна съм?-не можех да повярвам
-Да. Още първата нощ след като прекара с Ейдън.-отговори -За това не прави това нещо. Достатъчно животи възкреси. А в замяна аз отнех само един, така че се радвай.
-Благодаря ти..-казах

Линията прекъсна и погледнах Ейдън. Той ме целуна по челото и всички излезнахме от гробището.

-Трябва да ти кажа нещо.-казах на мъжа до мен

-Добре.-каза той

-Не сега. Не днес. Но утре. Ще разбереш.-казах

-Защо утре?-попита Ейдън

-Хей..-чух гласа на Елена

Обърнах се и я видях да се усмихва.

-Здравей..-казах

Тя погледна към корема ми, а после върна погледа си върху мен.

-Радвам се за теб.-каза и се прегърнахме

-Благодаря.-отвърнах

,И аз благодаря.. Че ни остави из между живите..-каза тя и се усмихнах

-Все пак ми помогнахте в битката, въпреки че не бяхте длъжни и можехте да застанете на страната на Рене.-казах

-Както и да е. Ние ще тръгваме.-каза тя и погледнах Деймън

-Ще ми липсва любимия ми актьор който се оказа истински вампир..-казах

-И на мен ще ми липсва да те дразня.-намигна ми

Прегърнахме се и щом се отделихме, двамата с Елена си тръгнаха.


Ти Си Само Моя 4Where stories live. Discover now