Глава 2

169 10 1
                                    

Няколко часа по-късно

Излезнах от вилата и тръгнах да се разхождам. Докато не стигнах някаква поляна. Седнах до едно дърво и се облегнах на него.

-Защо си сама?-чух гласа на Джъстин

-Защото така поисках.-отговорих и погледнах нагоре

Беше седнал на дървото отгоре.

-Лили, знам че се държах гадно, но моля те прости ми.-каза Джъстин

-И ти ми прости.-казах и той седна до мен

Прегърна ме през рамо, а аз затворих очи.

-Трябва да разберем кой стори това.-казах му и го погледнах

-Ще разберем. Но сега има друго нещо за което да се тревожим.

-Какво?-попитах

-Нека да се приберем.-отговори Джъстин и кимнах

Станахме и се телепортирахме в хола във вилата, където бяха останалите.

-Добре. Кажи ми сега за какво друго има да се тревожим.-казах му и той седна

-Преди месец мама каза, че е сънувала как се бием с хиляди въмпири и върколаци. Първоначално не мислех, че може да се случи. Но сега когато останахме само ние мисля, че наистина е възможно.-каза Джъстин

-Не вярвам. Все пак и аз имам като способността на мама и мога да предсказвам бъдещето чрез сънища.-казах и седнах до Прея

-Ти не си намерила все още ключа си. За това не си отключила тази твоя способност.-каза Лик и извъртях очи

-От къде си толкова сигурен?-попитах го

-Защото до сега никога не си го търсила.-отговори и станах

Извадих ключа си:

-Кога го намери?-попита Джъстин

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

-Кога го намери?-попита Джъстин

-Преди година.-отговорих

-Тогава защо все още не си започнала на виждаш бъдещето чрез сънищата си?-попита Хърмаяни

-Когато намерих ключа си, имах близка среща с някаква вещица.-отговорих

-Каква среща?-попита Браян

-Не помня. Последното което помня от тогава е, че се озовах в някаква гора. А после се върнах в къщи.-отговорих

-А помниш ли вещицата?-попита Хърмаяни

-Да защо?-попитах

-Ще се опитам да вляза в главата ти и да видя образа и. Може би тя ти е изтрила тази част от паметта.-каза докато разлистваше някаква книга

-Добре.-отвърнах и тя стана

-Хайде. Ще се качим горе.-каза и кимнах

Качихме се и легнах върху леглото, а тя застана до мен. Сложи ръката си на главата ми, а аз затворих очи.

-Представи си образа и.-каза Хърмаяни

В следващия момент си представих образа и. Секунди по-късно Хърмаяни си отдръпна ръката.

-Какво стана?-попита Рия

-Черна вещица е била.-отговори момичето до мен -Близка на Бащата на дявола и други черни същества.

-Какво е направила?-попитах

-Изтрила ти е паметта.-отговори Хърмаяни

-А как може да и се върне?-попита Дрю

-Ще опитам чрез някои заклинания. Но ще ми трябват много неща.-отговори

-Кажи какво ти трябва и ще ти го донесем.-каза и Джъстин

-Ще ви ги запиша на един лист.-отвърна им Хърмаяни

След което стана и взе един лист и един химикал. Написа и какво трябва и те тръгнаха.

-Какво ще правим сега?-попита Рея

-Ще чакаме момчетата, за да направя отварата и да разберем какво е изтрила онази вещица от паметта на Лили.-отговори Хърмаяни

-Гладна съм..-каза Прея и се засмяхме

Слезнахме надолу и отидохме в кухнята с момичетата. След което започнахме да приготвяме вечерята.

Ти Си Само Моя 4Donde viven las historias. Descúbrelo ahora