Ти Си Само Моя 4

Глава 29

-Носиш ли ми това което ти казах?-попитах го

Той сложи листче на масата и го бутна леко към мен. Взех го и го прибрах в задния джоб на дънките си.

-А останалото?-попитах

-Щом свършиш обещанието си.-каза

Извъртях очи и затворих очи.

-След малко ще си при семейството си. И внимавай. Ако разбера, че отново си отишъл при Андрух ще те убия лично.-казах

-Добре.-чух го да казва

В следващия момент вратата на бара се отвори. Сериозно ли? Трябваше да кажа на Бони да направи заклинание което да спре миризмата ми.

-Какво правиш тук?-Дрю ме попита и извъртях очи

-Седя. Пия. Правя компания на Итън.-казах и погледнах Итън

-Синът на Дявола? Този който е бил влюбен в майка ти? И са били до някаква степен свързани? Този Итън?-попита

-Мхм.-оставих чашата празна на масата

-Добре. А сега ми кажи истината. Какво правиш тук?-попита

За пореден път извъртях очи и той ме хвана над лакътя.

-Пусни ме.-казах му

-Идвай с мен. Ще говорим по пътя.-каза

-Няма.-казах

Дрю от своя страна се опита да ме метне на рамото му, но не успя.

-КАЗАХ ТИ, ЧЕ НЯМА!-извиках и от някъде се появиха хибриди

-Кои са тези?-попита Дрю

-Хибриди превърнати от Клаус Майкълсън.-отговорих

След което започнахме да се бием. Един хибрид тръгна към мен като беше готов да ме ухапе. Но аз бях по бърза и минах зад него. Пробих врата му със зъбите си и го убих набързо.

В следващия момент усетих пареща болка в гърба. Обърнах се и в следващия миг изтръгнах сърцето на хибрида. Тялото му падна, а аз тръгнах с бавни крачки към други двама.

Хванах им сърцата и ги изтръгнах от мястото им. Обърнах се към Дрю и чух как телата на хибридите паднаха на земята.

Устата на Дрю беше цялата в кръв, кокто и ръцете му. Но аз не бях по-добре. Пуснах сърцата на земята и отидох до бара. Взех някаква кърпичка и си избърсах ръцете, а после и малко от кръвта около устата и брадичката.

-Сега може ли да се прибираме?-попита Дрю

Кимнах и излезнахме от бара. Качихме се на моторите и потеглихме.

След 10 минути бяхме пред къщата. Влезнахме навътре и щом ни видяха останалите скочиха на крака.

-Какво ви се е случило?-попита Прея

-Малко хибриди, малко кръв.. Можеш да събереш две и две.-отговорих

-Лили?-чух познат глас

Обърнах се и видях доста познат поглед.

Доста познато лице. Но къде го бях виждала?

-Кой си ти?-попитах го

-Не ме ли помниш?-попита

Поклатих глава в знак на отрицание.

-Когато си тръгна тя ме накара да и изтрия спомените и за теб.-Прея сложи ръка на рамото на момчето пред мен

Момчето затвори очи и си пое въздух.

-Може ци това ще помогне.-каза той и показа този медальон:

Пипнах го и затворих очи.

-Не си тръгвай!-плачех паднала на тревата
-Трябва да го направя. Ще се върна. Обещавам.

Отворих очи и зашлевих шамар на момчето пред мен. Което носеше името Ейдън.

-Как можа да го направиш? Да се върнеш сега?-попитах го

-Виж знам, че си го заслужавам. Така е. Но ти обещах. И направих всичко по силите си, за да се върна при теб.-каза Ейдън

-Остави ме когато имах най голяма нужда от теб! Когато бях влюбена в теб. Аз те обичах мамка му..

---

Нов герой в историята? Дали този Ейдън ще попречи на любовта зародила се между Дрю и Лили? Дали всъщност е имало някога истинска любов?