Ти Си Само Моя 4

Глава 32

На следващия ден

Битката беше днес. А аз стоях в стаята си и се криех като някой плъх. Вратата се отвори и се обърнах.

-Какво има?-попитах

-Миличка, добре ли си?-попита мама

-Да, просто премислям всичко което се случи. Знаех, че ще се върнете щом портите на Ада се отворят. Но мислех, че ще се върнете в лошата си форма. Не мислех, че ще сте същите..-казах

-Когато излезнахме от Ада всъщност бяхме в най лошата си форма. Е освен предшественичката ми Фиона. Както и нейните приятелки Ейнджъл и Диана. Те ни помогнаха с тази тъмнина.-каза мама

-Радвам се, че са успяли.-усмихнах се леко

Вратата на стаята се отвори и от там се показа Ейдън.

-След 5 минути тръгваме.-каза

-Хубаво.-извърнах поглед настрани

-Е, аз слизам, а вие двамата поговорете.-каза мама

След което излезе от стаята.

-Виж, Лили..-започна Ейдън, но вдигнах ръка

-Ще говорим след битката.-казах

Щракнах с пръсти и облеклото ми се промени, и сега бях облечена ето така:

И бях с тези токове:

А гримът ми беше такъв:

Слезнах надолу и видях останалите.

-Вие четирите наистина си приличате..-каза Надя

Говореше за мен, мама, баба Оливия, пра баба Сара и Фиона.

-Най вече по ужасния характер.-казах -Е, тръгваме ли?

Всички кимнаха и излезнахме от къщата. Останалите също излезнаха от другата къща и Арекс и Хърмаяни отново скриха къщите.

-Така. Всички тръгваме и никой не се отделя. Щом стигнем мястото искам вие вещиците да направите магия която да защити всеки един от вас.-казах

-Ами ти?-попита Дрю

-На мен не ми трябва магия.-подсмихнах се

-А как ще знаем къде е мястото на битката?-попита Бони

-Интуиция.-отговорихме с мама, баба Оливия, пра баба Сара и Фиона в един глас

Усмихнах се и хванахме ръцете си.

-Всички да се хванат за ръце. Ще се телепортираме и ще отидем на мястото за по-малко от минута.-казах

Всички се хванаха за ръце и затворих очи.

След минута ги отворих и бяхме на една голяма поляна.

-Я виж ти. Сарааа..-чух някакъв дразнещ глас

-Я виж ти.. Ванхелзинг..-каза пра баба Сара

-Ти ли си Ванхелзинг? Иллл..-каза Рея и се изхилих на реакцията и

-Е, щом ви убием всичко това ще е наше. А вие ще сте в Ада.-каза Ванхелзинг

-Не бързай толкова.-казах и се усмихнах леко

Чух ръмжене зад мен. Е явно някои се бяха превърнали във вълци. Други от другата страна също се преобразиха.

След миг чух силен вик и всички започнахме да се бием.