Глава 5

132 10 3
                                    

Отидохме в кухнята и видяхме Дариа, Рея и Хърмаяни да приготвят закуската.

-Добро утро.-поздравих ги

-Добро. Как си?-попита Хърмаяни

-Добре.-отговорих

-Радвам се. До утре ще е готова отварата с която ще премахнем проклятието.-отвърна и кимнах

Сложи храната пред мен и погледнах чинията. Бутнах я назад и си обърнах погледа.

-Не съм гладна.-казах

-Но трябва да се храниш, за да може когато изпиеш отварата да подейства и да не ти стане нещо.-каза Хърмаяни

-Хайде Лили яж. За да не ти набутам храната в устата насила.-чух гласа на Браян

-О я млъквай.-казах

Браян седна до мен и взе една палачинка. Сложи я на нивото на устата ми и си отворих устата. Колкото и да не исках.

-Виж. Трябва да се храниш, защото ще станеш слаба и в силите си. Колкото и да си силна, ако ни се храниш, когато използваш много енергия от себе си - крайщата ще са фатални.-каза Браян докато дъвчех палачинкана

-Хубаво.-казах и той отново ми даде от палачинката

След 10 минути се наядох и станах.

-Къде тръгна?-попита ме Дрю щом видя, че отварям вратата на вилата

-Ще потренирам.-отговорих

-И аз ще дойда.-каза и кимнах

Двамата излезнахме и тръгнахме към гората.

-Мислиш ли, че ще успеем?-попитах

-Да.-отговори кратко и кимнах

Явно точно сега нямаше да говорим. Минаха няколко минути и спрях пред едно голямо дърво.

-Аз.. ще целя с ножове..-казах на Дрю

Той кимна и призовах в ръцете си, ножовете ви:

Той кимна и призовах в ръцете си, ножовете ви:

Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Ти Си Само Моя 4Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin