Ти Си Само Моя 4

Глава 13

Стигнах до едно дърво и се подпрях на него. Знам, че не трябваше да бягам, но просто действах инстиктивно.

-Сега на гоненица ли ще играем, Лили?-чух гласа на Стефан

-Не ме е страх от теб.-казах му

-Тогава защо бягаш?-попита ме

-Аз не бягам.-казах му

-Тогава се остави в ръцете ми.-отвърна

-Това няма как да стане.-казах и отново тръгнах да бягам

Тъй като не бях пила човешка кръв от край време, сега бях изморена. Подпрях се на друго дърво и затворих очи за секунда.

Някой ми хвана ръката и побягна с мен. След секунда спряхме и видях, ме е Дрю. Направи ми знак да мълча и кимнах.

-Трябва да излезем от тази гора.-каза много тихо

Кимнах и побягнахме навън. Скоро излезнахме от гората и започнах да си поемам по повече въздух.

-Къде са останалите?-попитах го на Дрю

-Ето ги.-каза и се обърнах

-А Стефан?-попитах

-Не знаем къде е. Побягна на някъде след теб и после не се е появявал.-отговори Прея

-Вижте, няма как постоянно да се връщаме в Лондон и да идваме до тук. За това предлагам да се установим сега в къщата и да потърсим тялото на Елена Гилберт.-каза Надя

---

Излезнахме от къщата и си вързах на ново косата.

-Хайде да тръгваме.-казах и навлезнахме в гората

-Слушайте. Да се разберем от сега. Ако има нещо използвайте ключовете си.-каза Джъстин

-А сега да се разделим.-казах

Всички тръгнахме в различни посоки. 
Вървях и се оглеждах навсякъде. Някой сложи ръка на рамото ми и видях Лекси - вампира, приятелка на Стефан Салваторе.
Показах зъбите си, а тя ми се усмихна.

-Хей, хей. Спокойно, не съм с лоши намерения.-заговори

-А с какви си? Добри?-попитах я

-Да.-отговори и се усмихна леко

-Не ти вярвам.-казах и

-Е, ами трябва. Колкото ти и приятелите ти, толкова и аз искам да се прекрати това. Знам, че е малко объркващо, но да.-каза

-Знаеш ли къде е Стефан?-попитах я

-Не. Опитвам се и аз да го намеря.-отговори

-Виж, ако ме лъжеш по-добре недей.-прекъсна ме

-Виж, знам, че си мислиш, че след като всички са излезли от Ада и са станали по зли от преди, но някои не са.-обясни

-Добре, стой за малко.-казах и натиснах ключа си

След две минути всимки дойдоха и щом видяха Лекси тръгнаха към нея.

-Хора недейте, тя не е с лоши намерения.-казах

-Лири полудя ли? Тя е излязла от Ада.-заговори Дрю и извъртях очи

-Права е.-каза Хърмаяни -Тя не е с лоши намерения. Иска да ни помогне.

-Наистина е така. Колкото и да искам до някаква степен отново да съм жива, мъртвото трябва да си остани мъртво.-каза и Дрю извъртя очи

-Добре, вие открихте ли нещо?-попитах останалите

-Аз намерих следи от вълк, но ти ни повика и дойдох.-отговори Прея

-Нека да отидем, може да е бил Тайлър. Къде ги откри стъпките?-попита Лекси щом тръгнахме към мястото

-До две големи дървета.-отговори Прея

След няколко минути бяхме там.

-Тайлър Локуулд е бил.-каза Лекси

-От къде си толкова сигурна?-попита я Ейдриън

-В Ада имаше навик по този начин да оставя стъпките си.-отговори му Лекси

А после продължихме да се лутаме из гората.