Ти Си Само Моя 4

Глава 33

Два вампира тръгнаха към мен, но аз бях по бърза и пробих местата където имаха сърца.

Там нямаше нищо обаче. Как? Вампирите се ухилиха, а аз с бързината си им откъснах главите.

Те паднаха на земята и се усмихнах.

-Пази се!-извика някой

Обърнах се и видях 5 хибрида около мен. Хвърлиха ми се и тримата, но два от тях излетяха настрани. Някой ги беше избутал. И този някой беше Ейдън. Във вълчата си форма.

Откъснах главите на хибридите пред мен.

Лошото обаче беше, че щом убиехме някои хибриди, други се появяваха на тяхно място.

Някой ме удраска по ръката и погледнах вампирка пред мен.

Въздъхнах и с един замах главата и се откъсна от тялото.
В следващия момент някой се хвърли върху мен. Не беше един. Бяха двама и бяха върколаци. Опитах се да стана, но те ме бяха захапали за гърба.

След секунди усетих как вече не са върху гърба ми. Обърнах се настрани и видях Клаус Майкълсън. Усмихнах се и той проговори.

-Посл ще ми благодариш, любов.-каза и намигна

А слез това отиде да се бие и да помага на другите от семейството си.

-Лили знам как да убия всички.-дойде Хоуп до мен

-Сигурна ли си?-попитах я

-Да.-отговори

Кимнах и всички застанахме зад нея. Тя извика, а след нея и всички вещици.

Не бяха толкова силни. Отидох между Хоуп и Бони. Хванах ръцете им, а при нас се присъединиха мама, баба Оливия, пра баба Сара и Фиона.

Всички извикахме и съществата от другата страна започнаха да горят.

Накрая останаха Ванхелзинг, краля на Демоните и Андрух.

-Само толкова ли можеш Лили?-попита Андрух с надсмешка

Събрах ръцете си в юмруци и затворих очи. Усетих как летя. Отворих очи и видях червените си крила което бяха доста дълги.

Събрах цялата си мощ в една голяма черна топка и я хвърлих към онези изчадия. И сега се сетих. Моята кръв щеше да го убие.

-Браво на теб, двойнице.-чух гласа на Рене в главата си

Усмихнах се и изпратих мисълта си до вещиците.

-Повалете го на Андрух. Но без да го убивате.

Вещиците ме погледнаха и за се приземих на земята. Те вдигнаха ръце и похвалиха Андрух. Който от друга страна викаше и се държеше за главата.

Удължих единия си нокът и направих една линия на дланта ми.

-Последни думи?-попитах Андрух

-Ще се видим в Ада.-усмихна се

-Няма.-отвърнах и се усмихнах

Стиснах ръката си и кръвта ми падна по челото му.

-НЕЕЕЕЕЕ!-извика и в следващия момент стана на прах

Усмихнах се победоносно и в следващия момент паднах на земята оставен на мрака.