Ти Си Само Моя 4

Глава 34

Краят е близо..😿♥️

Месец по-късно

Отворих очи и видях, че съм в някаква непозната стая.

-Не можеш да го направиш.-кажа някаква жена

-Мога го и още как.-отговори и мъжа

-Къде съм?-попитах

-Най накрая се събуди.-газа жената -Аз съм Ия и съм асистентката на господин Гийд.

-Ъмм.. приятно ми е, но къде съм?-попитах

-Физически в къщата при останалите ти приятели, но духом тук.-отговори мъжа на име Гийд

-Защо съм тук?-зададох следващия си въпрос

-След като победи в битката, освен теб Ейдън и Дрю също пострадаха. Сега и те са в безсъзнание. Но има един начин и двамата да се върнат към живота.-отговори Гийд

-Каква е уловката?

-Умна си Лили.-усмихна се Гийд -Трябва да избереш кой да забрави за теб и кой да продължи да те помни.

-Просто е..-щях да продължа, но Гийд ме прекъсна

-Първо ще се видиш с всеки по отделно, и след това ще решиш.-каза

Въздъхнах и кимнах. Той сложи ръка пред очите ми и скоро се озовах на друго място. Бях сред природата. Имаше пред мен един водопад, а аз седях на един камък.

-Не мислех, че отново ще те видя.-чух гласа на Дрю

Обърнах се и се усмихнах.

-И аз се радвам да те видя.-отвърнах

-А аз повече. Нямаш си и на представа колко много ми липсваше.-каза Дрю и ме прегърна

-Важното е, че битката приключи.-отдъхнах си

Поговорихме си още малко и след това се озовах на още едно такова подобно място. Само, че тук имаше и цветя.

-Лили..-чух гласа на Ейдън

-Виж.. помня всичко...-той ме прекъсна

-Какво помниш?-попита ме Ейдън

-Как ме изостави. Колко много ме болеше. Но..-замислих се

Аз не помнех защо ме е боляло..

-Ноо?-попита Ейдън

-Аз.. не си спомням защо ме болеше.-отговорих

Той въздъхна и затвори очи.

-Бих ти казала да ми разкажеш за хубавите ни моменти, защото очевидно аз не ги помня. Но предпочитам сама да си спомня..-въздъхнах

-Може би аз съм тук виновен.-погледнах го на Ейдън объркано

-Защо?-попитах го

-Онзи медальон когато го пипна ти си спомни само за лошите ни моменти. Защото аз така исках. Исках да си спомниш само за някои неща. Знаех, че след като си спомниш абсолютно всичко щеше да рухнеш. Не можех да ти го причиня отново. Щях да те разконцентрирам за битката. А не го исках. За това и ти дадох този медальон да пипнеш, а не този.-каза той

След което показа този медальон:

Със скоростта си отидох до него и го пипнах.

-От къде знаеш какво искам?
-Просто предполагам. Но твоето изражение ми доказва, че е така.

-Не мислиш ли, че е малко нахално да влизаш в стаята ми докато съм в банята?
-А ти не мислиш ли, че е малко нахално да крадеш от банките ми с кръв.
-Не. Защото знам, че нищо няма да ми направиш. Обичаш ме.
-Така е. И ти ме обичаш.
-Прав си.

Отворих очи и го погледнах. През цялото ми тяло премина ток. Ейдън сложи ръката си на бузата ми и се приближи.

Тъкмо щяхме да се целунем и се върнах в стаята при Гийд и Ия.