Ти Си Само Моя 4

Глава 31

-Значи.. си била свързана с него.-каза нещо най накрая Дрю

-Да. И все още съм. Но не както преди. От както започнах да изпитвам чувства към теб, болката се смекчи. Защото.. докато не го помнех на Ейдън, аз се чувствах празна от вътре. Без да помня защо..-казах

И сега се сетих. Той се беше върнал заради болката. Защото когато си свързан с някого, но същевременно не си с него. А той е с друг и прави нещо.. теб те боли.. станах от ваната и отидох в стаята. Облякох си бельо, а посре и тези дрехи:

Мислено си помислих, за черен опушен грим както и черно червило.

-Къде отиваш?-попита ме Дрю

-Да намеря Ейдън.-казах

-Какво ще правиш с него?-зададе следващия си въпрос

-Ще говоря.-извъртях очи

Излезна от стаята и слезнах надолу.

-Къде е Ейдън?-попитах

-Излезнаха с Деймън и Стефан. Зад къщата са. Тренират.-отговори Елена

Кимнах и излезнах. Отидох зад къщата и ги видях да се бият.

-Лили?-попита Ейдън

-Заради това си се върнал нали?-попитах го

-Заради кое?-попита объркан

-Заради болката. Когато Дрю и аз сме правили някои неща теб те е боляло. И заради това си се върнал..-казах

-От части. Но се върнах повече за теб. За да бъдем заедно.-отговори и тръгна да се приближава

Забих десния си юмрук в лицето му. Той падна на земята и аз седнах върху него.

-Хей, хей, хей. Спри се.-чух някой да казва докато някой увиваше ръзете си около талията ми и ме издърпа от Ейдън

-Деймън пусни ме.-казах

-Спри се тигрице. След няколко часа имаме битка. А ти ще изразходваш още сега енергията си. Не го прави. Помисли хубаво. Остави всичко за битката. Изкарай там гнева си, но върху съществата от другата страна.-каза Деймън и извъртях очи

-Аз и за тогава ще имам енергия и сила.-казах и отново тръгнах към Ейдън

Но тогава пред мен застана онзи Итън.

-Лили спри се. За това ли майка ти остави Рене и Андрух да я убият? За да може дъщеря и да и покаже, че едно момче може да и попречи на целта и? Да застане на пътя и?-попита

-Какви ги говориш?-попитах го

-Майка ти можеше да умре когато си поиска. Но преди да се остави на Андрух и Рене, двамата говорихме. И каза, че го прави заради теб.-прекъснах го

-Било е изпитание..-продумах тихо

-Да. Нещо такова беше.-чух познат глас

Не можеше да е истина нали? Обърнах се и видях мама която ми се усмихваше.

-Мамо?-попитах

-И още как Лили..-отговори и дойде при мен

Засмях се леко и се прегърнахме.

-Татко къде са?-попитах

-Тук сме..-чух гласа на татко

След 20 минути се напрегръщах с всички и поглиднах останалите същества които бяха върнати от Ада.

-Е, запознайте се с пра бабите и дядовците ни. Бабите ни, дядовците ни и родителите ни.-казах

-Е, какво правите тук? Кога ще започне битката?-попита ме пра баба Сара -От години не съм се била с други свръхестествени същества.

Засмях се и влезнахме в къщата.