Ти Си Само Моя 4

Глава 4

Дрю ме качи в стаята и ме легна на леглото.

-Нещо друго трябва ли?-попита я на Хърмаяни

-Да. Донеси една кърпа.-каза и той кимна -Просто си затвори очи и се успокой.

Кимнах и затворих очите. Отпуснах се и усетих лек гъдел по кожата. След минута спря и отворих очи.

-По-добре ли си?-попита ме Хърмаяни

-Да.-отговорих и погледнах за кратко Дрю

-Добре.-отвърна и стана

-Развали ли проклятието?-попита я Дрю

-Не. Но намалих болката и вече няма да се чувства изцедена. За тази отвара която ще развали магията ми трябват 13 часа.-отговори

-Добре.-Дрю кимна и седна до мен

-След малко ще ти се доспи, така че не ставай.-каза Хърмаяни и излезе от стаята

-Искаш ли нещо за пиене?-попита ме Дрю

-Не. Може ли да легнеш до мен?-попитах

Дрю затвори очи и пое въздух. Кимна и стана. Легна до мен и го прегърнах.

-Съжалявам..-казах и усетих как няколко сълзи се пуснаха по бузата ми

-За какво?-попита Дрю

-За всичко..-отговорих тихо

-Хей.. Лили, не плачи.-каза Дрю и ме накара да го погледна -Няма нищо. Ти за мен си все още момичето в което се влюбих преди 3 години. Просто.. случиха се някои неща..

-Не е така. Ако и ти беше на мое място щеше да се чувстваш така..-изхлипах

-Не плачи. Моля те.-помоли ме Дрю и избърса сълзите ми

-Дрю..

-Шттт. Хайде легни да почиваш.-каза и се облегнах на гърдите му

Затворих очи и го прегърнах по силно. А след малко и се унесох.

Глт на Дрю

Галех я по косите и осъзнавах как отново се влюбвам в нея. Знам, че това не трябва да се случва. Но не мога. Трудно е. Когато си обичал с цялото си сърце, и изведнъж да трябва да спреш.

Изминаха почти 3 години, но все още съм влюбен в нея. Пробвах с други, но все не ставаше. Винаги беше в мислите ми. Която и да целунех, която и да прегърнех.. нямаше нищо общо. Нямаше общо с нейните целувки, нямаше общо с нейните прегръдки, нямаш общо със самата нея.

Така и не осъзнах кога мина това време. Първо се влюбихме, после се намразихме, след това забравихме и сега отново ние сме тук.. заедно.. прегърнати в едно легло.

Може би трябваше така да стане. Но защо трябваше да е толкова трудно мамка му?! Може би тогава не ни беше времето.. може би..

Бяхме познати, бяхме и непознати. А сега.. сега сме приятели с общи спомени..

Глт на Лили

Събудих се и видях, че Дрю спи. Опитах се да се отдръпна леко, но той ме притисна плътно до себе си и се усмихнах леко. Възможно ли беше отново да се влюбвам в него? Възможно ли беше отново да изпитвам същите чувства както преди?

Толкова съжалявам за случилото се преди време, че ако мога да върна времето назад бих променила всичко. Но не мога.

-За каква мислиш?-чух гласа на Дрю

-За нищо..-излъгах

-Добре.-каза и се отдръпна от мен

Погледнах го, а после обърнах погледа си настрани. Станах и отидох до гардероба. Свалих си тениската, а после и дънките. И се преоблякох ето така:

Обух си кецовете и се обърнах към Дрю. Отидох до тоалетката и си вързах добре косата. Слезнахме надолу и видяхме останалите.

-Добро утро. Как си?-попита ме Прея

-Добро. Ами добре съм ти?-попитах я

-И аз.-отговори

Усмихна ми се, както и аз на нея. Отидохме в кухнята..