Ти Си Само Моя 4

Глава 30

-Знам мамка му. И аз те обичах. И все още те обичам. Новсичко беше, за да те защитя. Ти беше толкова малка и..-прекъснах го на Ейдън

-Малка? Предвид факта, че съм обречена на вечен живот ти ми казваш, че съм била малка? Може би на години бях такава, но бях запозната с всичко още от раждането си.-казах

-Лили съжалявам. Нека да..-ударих му още един шамар преди да продължи

-Не.-казах и тръгнах към стълбите

Усетих как Дрю е Прея тръгват след мен.

-Искам да съм сама. Имам нужда от малко почивка. Да не забравяме, че до ден два имаме битка.-казах

Влезнах в стаята си и затворих вратата. Отидох в банята и пуснах ваната. Докато се пълнеше, аз се погледнах в огледалото. Устата и брадичката ми все още бяха със засъхнала кръв както и врата ми.

Погледнах ръцете си - и те бяха със засъхнала кръв. Измих се набързо, а после съблякох дрехите от себе си. Влезнах във ваната и тъкмо когато се опитах да се облегна назад, парещата болка в гърба ми се върна.

Въздъхнах и си поех въздух. Стиснах зъби и се облегнах назад. Това болеше мамка му. Стиснах с ръцете си ваната, но след минута излезнах от нея.

Погледнах гърба си в огледалото. Имаше черни следи от нокти. Възможна ли беше тези хибриди да са били с някакви черни сили предадени от черен вещер който е на страната на Андрух?

Взех хавлиената кърпа и я увих около тялото си. Слезнах до долу и видях Бони и Хърмаяни.

-Бони, Хърмаяни.. може ли да дойдете с мен за малко?-попитах

-Да.-казаха и двете в един глас

Качихме се в стаята ми и пуснах леко кърпата, така че само гърба ми да е открит.

-Какво по дяволите е станало?-попита Бони

-Трябва да кажем на останалите.-каза Хърмаяни

-Не. Стига ми това, че Ейдън се появи.-казах -Не ми трябва и конското на Джъстин.

-А кой е Ейдън?-попита Бони докато забъркваше някакъв мехлем

-Един върколак. Като малка бяхме най-добри приятели. Но с времето се влюбихме един в друг. Тогава се появи някакъв висш демон който уби родителите му. Искаше и мен да убие, за това Ейдън замина. Искаше да ме опази. И ми обеща да се върне. От тогава минаха близо 8 години..-отговорих

-Добреее. Това ще облекчи болката. Но ще трябва време, за да заздравее.-каза Бони

-Бони нямаме време.-въздъхнах

-Знам. Но трябва да разбера какво го е направило. Попринцип би трябвало до сега раните да са зараснали. На ясно се вижда, че това е черна магия. От могъщ черен вещер. А може би двама или трима. Ще трябва да извикам близначките Лизи и Джо. Заедно с Хоуп. Те ще ни помогнат да махнем магията и раните ти отново ще зарастват бързо.-каза Бони

-Тогава ги повикай.-отвърнах

Тя кимна и стана от леглото. Излезе, а после влезна Дрю.

-Може ли поговорим за малко?-попита ме

-После. Сега имам нужда от почивка.-казах

Той кимна и излезе. А след две минути се появиха Бони, близначките и Хоуп.

---

Преди малко бях излезнала от ваната и сега лежах на леглото си.

Дали беше възможно Ейдън да е убил онзи висш демон? Но защо чак сега дойде? Би трябвало на този висш демон да го е убил още в началото..

Вратата на стаята се отвори и затвори. Беше Дрю.

-Искам да поговорим за.. Ейдън..-каза и станах в седнало положение

-Добре.-казах

-Защо не знам за него?-попита

-Защото това се случи доста отдавна. Само аз, Прея, Хърмаяни и нашите знаехме за него. Когато бях на 10 мама и татко ме отведоха при родителите му. Имаше някакъв проблем в града. Заедно с мен бяха Прея и Хърмаяни. Той също беше там. Беше на 15 и се държеше леко отдръпнато в началото. Все пак не се познавахме. До тогава не се бяхме виждали. Родители му започнаха да ни тренират. Всеки ден. Докато злото нещо не дойде при нас. Уби родителите му. Висшия демон беше решил и мен да убие. За това Ейдън реши да замине. Ако той го нямаше и висшия демон нямаше да го има. Щях да съм в безопасност, а с мен и останалите. След като замина аз бях съркушена. Болеше ме и накарах Прея да заличи спомените ми. Да направи, така че да помня само родителите му. Но не и него. След това всичко се беше променило.-разказах

Дрю не казваше нищо.