Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 4

Кацането на пистата беше плавно и без много сътресения. Единственото, което ме притесняваше в самия полет, бе именно то.

Каква лудост ме беше обзела в пасажерския отсек, не знаех, дължах го единствено на еротичния си сън с Дейвид. Да, беше красив мъж, но аз пък не бях някоя повлекана, която да му се метне на врата.

Минавайки покрай мен, той ми намигна леко, сякаш знаеше какво бях правила в скъпоценния му самолет. Свих очи в негова посока, но нищо не казах, свалих чантата си от багажното отделение и слязох по стълбата.

Летището не беше огромно като онези, които бях виждала, но изглеждаше достатъчно натоварено.

- В кой град сме? – дръпнах Дейвид за ръката.

- Ханя. – отговори отсечено той.

- Какво ти има? Да не ти направих нещо? – смутено попитах аз.

- Нищо не си ми направила. – той продължи да крачи бързо и уверено. – За тази вечер съм резервирал хотел, да си починеш и утре отплаваме към моя имот. Свърши, каквото имаш за вършене, няма да идваме в града поне седмица.

Гледах този Аполон пред мен, наслаждавах се на гледката и не можех да проумея как можеше да се държи така.

Запрехвърлях плановете си в главата и подмятах чантата от дясната си страна.
Първо трябваше да намеря къде да заложа или продам част от бижутата си, след това да напазарувам малко бельо и дрехи и най – накрая, да си купя фотоапарат.

Всъщност си вадех хляба точно с това – бях фотограф, за ужас на баба ми и забавление на покойния ми баща. Тя се ужасяваше от факта, че работя и не съм се докоснала до попечителския фонд, който премина в мое владение, след като навърших 25 години.
Можех да живея само от лихвите, но ми беше приятно да снимам.

Намирах удовлетворение и покой в работата си, сякаш се сливахме в едно с фотоапарата. Снимах всичко – от сладки животинки, през бебета и влюбени двойки, до дивата природа. Започнах на 15 години, когато получих първия си апарат като подарък за рождения ми ден и от тогава бяхме неразделни.
Но на това бягство нямаше как да го взема със себе си, защото беше останал в апартамента ми…

"Дааа," - замислих се, "сега трябваше да съм омъжена жена, по волята на баща ми и изискването на баба, но…"

Изведнъж се спрях в широкия гръб на Дейвид, буквално забих нослето си в него и леко политнах назад.
Миришеше хубаво, мамка му, сякаш не ми стигаше всичко останало, а сега и аромата му се запечата в съзнанието ми.
Явно ми влияеше и убийствената часова разлика и се чувствах изцедена.
Той се обърна и ме хвана за ръката.