Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 20

Дейвид

Минаха точно пет дни откакто стреляха по нас на плажа. Камерите, които бях поръчал, пристигнаха и ги бях монтирал на много места.
Островът беше станал на практика непревземаем.

Всичко се беше объркало. Стрелецът не се беше върнал, но онова чувство не ме оставяше и за миг. Знаех, че ще намери начин отново да дойде тук.

Кат спеше тихо до мен и се наслаждавах на голото й тяло. Съвсем леко прокарах пръст по червената резка отстрани на ребрата й. Ако онзи беше само малко по – точен тя нямаше да е между живите.

Стояхме затворени само в къщата и чакахме информация от Тъкър, който не се обаждаше.
По дяволите! Това бездействие ме убиваше и трябваше да направя нещо. Не исках да се чувствам като пушечно месо с мишена върху гърба.

Станах тихо и отидох в библиотеката.
Включих компютъра и набрах Тъкър, докато чаках да ми вдигне огледах всички камери. Беше спокойно засега.

- Тъкър, какво става?

- Здравей, Дейвид. – прозвуча уморено гласа му в слушалката.

- Научи ли нещо? За бившия нападател на Кат?

- Да. Името му е Майкъл Родригес, фотограф. Още е в затвора.

- Мамка му! – ударих с юмрук по бюрото – Някой си играе на котка и мишка с нас, а аз нямам представа кой.

- Разбрах кой е обявил наградата – баба ни Урсула. Била се притеснила, че Кат е изчезнала така и искала да разбере дали е жива.

- Защо ли си мисля, че това са глупости? Нещо за годеника?

- Нищо. Арчър продължава да си живее живота все така разгулно.

- Не може никой нищо да не знае. Няма шибан начин!

- Не знам, Дейвид. Просто не знам. Тя добре ли е?

- Добре е, раната зарастна.

- Виж, трябва да затварям сега, имах скапан ден и...

- Няма нужда да ми обясняваш, приятелю. Само те моля, когато разбереш нещо да ми се обадиш.

- Разбира се, че ще го направя. А ти се грижи за нея, моля те!

- Пазя я като зеницата на окото си. Тъкър... – реших да му споделя – тя за мен е много специална. Няма да позволя косъм да падне от главата й!

- Колко специална? – прозвуча учудено той.

- Много! Бъди спокоен!

- Това между вас от колко време продължава?

- От скоро, но не мисля да я пускам.

- Хмм, интересно. – засмя се той – Баба ни ще полудее, мътиш водите й.

- Не ме е страх от някаква старица. Изправял съм се срещу по – големи опасности.

Поговорихме още малко и след това затворих.
Исках да проуча Майкъл Родригес и годеника на Кат. Имах някакво смътно чувство, което ме човъркаше.

Заредих страницата в интернет и зачетох достъпната информация за Арчър Харисън – ерген, богаташ, бохем, заобиколен от много и красиви жени, въобще той  изглеждаше като човек, необременен от житейски несгоди.
Значи това мекотело отпадаше.