Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 8

След като закупих, така нужния ми, фотоапарат и успях да заложа два от фуркетите си, се отправихме към малко пристанище.
Около дългият кей бяха вързани различни, по големина, лодки.

Дейвид закрачи към края на кея, а аз го последвах. Чувствах се много неловко заради снощи, но нищо не можех да направя, за да върна времето назад.
Алкохолът ми беше дал необходимата смелост да извърша всичко онова, което си бях представяла, но не можех да си обясня каква беше тази страст към него.

За първи път ми се случваше да изпитвам толкова неистово желание към някого, без да го познавам изобщо. Да, бях чувала за Дейвид от Тъкър, но никога не се бяхме срещали.

Сега вървях след него, а мълчанието между нас беше оглушително. Единствено чувах плясъка на водата и крясъците на чайките.
Трябваше да оправя нещата, трябваше да му се извиня за снощното си поведение, макар да бях сигурна, че и той изгаряше в същата страст.

-Дейвид... – започнах аз – Съжалявам!

-Какво? – обърна се той към мен, но продължи да крачи напред.

-За снощи... Аз... Не знам какво ми беше станало...

-Аз знам! Снощи беше под въздействието на алкохол! На много алкохол, който изпи без да си сложила и хапка в устата си.

-Да... и това, но...

-Кат, няма значение! Наистина! Ето я моята лодка, да се качваме.

Прекрачи борда на една от лодките, оцветена в червено и бяло и ми подаде ръка, за да ми помогне. Щом се прехвърлих на нея, усетих полюшването на водата и краката ми мигом станаха една идея по – нестабилни.

-Можеш да седнаш там. – посочи ми дървена пейка в края й – След малко отплаваме.

Свих се в ъгълчето й и се замислих какво да правя оттук нататък. Дейвид размотаваше и навиваше някакво въже, хвърли го в лодката и седна отпред, а аз мислех за „въжето“, на което ме беше вързал баща ми.

Две години! С толкова разполагах. Не, че беше невъзможно да се омъжа и забременея за това време, но нещата се объркваха все повече, с всеки изминал ден.
Ето, сега бях хлътнала като хлапачка, по това чудо на природата, а той се държеше като дърво.
Може би го притесних с досегашните ми развратни действия, но прекалено много го желаех.

От друга страна размишлявах относно баба си. Как и от къде се бяха сдушили с Арчър, не ми стана ясно, но тя настояваше да се омъжа за него.
Когато подхвърли за пръв път идеята си, се намирахме на някакво благотворително събитие и разговора ни превзе спомените ми...