Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 25

Дейвид

Отворих внимателно едното си око... Мамка му!
Главата ме болеше зверски! Кучката ме беше халосала здраво с това гребло.

Размърдах се, но установих, че бях вързан. Огледах се наоколо – поне бях в къщата си.
Кат!

Пробвах да се развържа, но опитите ми останаха безплодни. Очите ми обходиха стаята, но Лили предвидливо беше разчистила всички остри предмети, които можеха да ми свършат работа. Беше вързала само ръцете, но не и краката ми. Грешка! Беше допуснала много груба грешка! Леле, ако можех да я докопам в този момент! Лошо й се пишеше!

Вратата се отвори и тя влезе в стаята.

- О, Дейви... Събуди се значи?

- Къде е Кат?

- Кат, Кат, Кат... Ами аз? Няма ли да питаш за мен? Как съм?

- Добре, Лили! Как си?

- Много съм добре, Дейви! След като ме изхвърли толкова безцеремонно от живота си, аз продължих напред. И намерих великолепен мъж, който ще ме направи богата! Но за целта ни трябваше малката Кат...

- Кълна се, ако пострада...

- Ооо! Вече си я чукал! Колко жалко, че мръсницата няма да се наслади на едно последно чукане с теб!

- Лили, за Бога! Ако й сториш нещо...

- Не аз, Дейви! Не аз! Аз само помогнах малко. Нали разбираш, трябваше да отвлека вниманието ти, докато той си свърши работата. И аз се справих блестящо, нали? Нали, скъпи?

Ръката й проследи очертанията на лицето ми, когато просто скочих на крака и извъртях стола.
Ударих я достатъчно силно, за да се удари в масата и да падне на земята.

Не губих повече време, а разбих стола в стената и се освободих от въжетата. Коленичих до Лили и я раздусах силно.

- Къде е Кат? Какво й направихте, мамка му? Кой е с теб?

- Кат я няма вече...

- Как така я няма? – раздрусах я по – силно.

- Лети към Сан Франциско... – тя обхвана главата си с две ръце, явно се беше халосала много здраво.

- Мамка му! – извиках от ярост.

Бяха я отмъкнали под носа ми и трябваше да се обадя на Тъкър веднага.
Вързах Лили с въжетата и отидох до библиотеката – щях да се разправям с нея по – късно.
Набрах Тъкър и почти веднага чух напрегнатия му глас.

- Дейвид! Какво става, за Бога?! Кат с теб ли е? Анди ми се обади, че...

- Кат лети към Сан Франциско!

- По дяволите!

В следващите няколко минути разказах какво се беше случило на Тъкър, а той ругаеше непрекъснато. Заръчах му да се свърже с Анди и да опитат да разберат къде ще кацне Кат.

Налагаше се да излетя по най – бързия начин за Сан Франциско. Погледнах през прозореца и видях Лили, която незнайно как, се беше измъкнала и тичаше към водата.
Хукнах след нея – трябваше да я спра! Не ми беше казала кой е обещал да й плати. Тя скочи в морето и заплува навътре.

- Лили! – извиках – Спри!

Тя се обърна за миг, колкото да ме погледне. Беше се отдалечила достатъчно бързо и плуваше към, уж потъващата, лодка. Махна ми бързо и нещо червено привлече погледа ми.
Явно се беше наранила, когато се е освобождавала от въжетета.