Глава 6

522 78 32
                                    

Почукването на вратата беше кратко, но отривисто.
Знаех, че е Дейвид и отворих бързо, за да не го дразня допълнително.

Той стоеше на прага на вратата ми и изглеждаше убийствено. Носеше бяла широка риза и светли дънки, излъчваше сексапил при всеки свой дъх.
Не беше честно да изглежда по този начин!

- Виждам, че си готова! Да вървим да вечеряме!

- Здравей и на теб, Дейвид! – преправих гласа си в по – плътен и го изимитирах, провеждайки диалог сама със себе си – Здравей, Кат! Ослепителна си тази вечер! О, колко си мил! Благодаря ти! Ще бъдеш ли така добра да ме придружиш на вечерята? Разбира се! Колко си внимателен! Да вървим!

- Умница! – устните му потрепнаха в усмивка, но тя така и не се появи на лицето му.

- Винаги ли изглеждаш така, сякаш си глътнал бастун?

- Слушай, Кат, гладен съм и ставам раздразнителен! Нека оставим любезностите за друг път!

- Пън! – смотолевих под носът си, когато затварях вратата.

- Какво каза? - гласът му се повиши с една октава.

- Нищо! Да вървим!

- Пън друг път! Искаш ли да те метна на рамо, да те вкарам в стаята и да ти покажа какво може този пън?!

Гледаше ме с раздразнение и още нещо, което не можех да определя. Изглеждаше доста заплашително, надвесен над мен, но не можеше да ме стресне току – така.
Бях свикнала с габаритите на брат си, а той изобщо не беше дребничък.
Отговорих му дръзко, с присвити очи:

- Не, благодаря! Няма нужда! Не спя с каквито и да било дървета!

- Пиленце, точно това дърво, ще си доволна да видиш! А и няма да спим! Тръгваме ли или ще ми остроумничиш още?! А може би искаш да влезем в стаята и да ти покажа „дървото“?

- Простак! – врътнах се на токовете си и тръгнах към асансьорът.

Пътувахме в мълчание до долу...

***

Ресторантът беше огромен и осветен от множество полюлеи, масите бяха разпръснати на достатъчно разстояние, осигурявайки някаква интимност и лично пространство.

Но аз исках да седнем навън – там беше разкошно. Множество малки светлини блещукаха около дървените маси, а морето се разбиваше в плажа наблизо.
Затова се запътих към една от тях, но чух гласа на Дейвид зад мен:

Бегълката 🔞🔞🔞Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon