Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 12

Сан Франциско

Тъкър седеше на масата за обяд пред баба си Урсула и слушаше какво му разказва за поредното благотворително събитие, на което беше присъствала.
Той не ходеше по такива мероприятия, защото се чувстваше там не на място. А и мразеше да носи костюм.

- Мина много добре, скъпи, събрахме много пари за ремонта на училището. Надявам се децата да се чувстват вече по – добре там. А и с този нов басейн, който беше представен като част от проекта.. Знаеш ли, че внучката на приятелката ми Марго, е главен архитект? Филипа е прекрасна млада дама, която ще се занимава с тази... реновация. Така да се каже... – тя отпи от водата си и продължи – Много би ме зарадвало, ако се запознаете...

- Бабо, в момента съм зает с клиниката. Наясно си, че правя разширение...

- Скъпи! – прекъсна ме тя – Притеснявам се за теб! Няма никоя по – специална жена в живота ти, а знаеш за завещанието на баща ти. Боя се, че няма да изпълниш условието му. Животните ти могат да почакат докато уредиш живота си, нали? Филипа, от друга страна, е мила и сладка, добре възпитана, с подходящо образование. И да не забравяме факта, че произлиза от богата и достойна фамилия.

- Бабо, наистина не мога. Зает съм.

- Но, скъпи! Ти ме обичаш, нали? Можеш да зарадваш една старица, на прага на смъртта, ако се запознаеш с една млада дама.

Очите й се сведоха към салатата й. Старият прилеп играеше по тънките струни в душата ми. Говореше така, за да ме накара да се смиля над нея и да изпълня желанието й.

„На прага на смъртта! Как не! – мислех си – Ще надживее всички ни!“

- Бабо, ще видя кога мога да отделя малко време, но не обещавам нищо.

- Ти си чудесен, момчето ми. – тя се протегна и стисна ръката ми над масата – Ти ме обичаш! А не като... сестра ти. Как можа да го направи? Да избяга така, да не се обади. Всичко може да се оправи, аз говорих с Арчър. Той много съжалява за постъпката си и е склонен да опита още веднъж с Катрин.

- Арчър е боклук! Не ми говори за него...

- Но, скъпи, той съжалява много. И се кълне, че това, което е направил, се е случило за пръв път. А и научих нещо доста обезпокоително... – тя се наведе към мен и заговори тихо – Катрин не му е... позволила да се докосне до нея. А това, знаеш, е пагубно за един млад мъж в разцвета си.