Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 28

Анди

Годините тренировки си казаха думата, когато паднах аз просто се превъртях.
Е, рамото ме наболяваше, но не му обърнах внимание, имах по - важна мисия. Трябваше да намеря Кат. Сигурен бях, че се намираха някъде пред мен.

„Мамка му! Къде сте?“ – ругаех на ум и вече тичах по пътеката.

Внезапно до ушите ми достигна вик. Кат!
Хукнах в посоката, от която идваше и се молех да не съм закъснял.

Дърветата сякаш се спускаха пред мен и ми пречеха да достигна целта си по – бързо, но не се предавах. Видях дим, който се издигаше над гората и удвоих силите си.

Изведнъж пред очите ми се появи малка хижа и аз се прикрих зад едно от дърветата.
Виждах как пламъците облизваха тънките завеси на прозорците. Нямах време за губене! Не знаех и дали нападателя й още е вътре, не виждах колата му никъде.

Писъците станаха пронизителни и аз се втурнах напред.
Ако ще и да стана на решето! Поне ще съм опитал!

По средата на пътя видях как вратата на хижата се отвори и от вътре излезе млад мъж, който гледаше към вътрешността й. Това беше, може би, единствения ми шанс!

Нямах време нито да се прикрия, нито да заема по – подходяща позиция. Затова се заковах намясто, вдигнах пистолета и го насочих към главата му...

Кат

Чух изстрел!

" Господи! Кой стреляше?"

Дали Шон беше решил да се върне и да ме застреля?
Огънят се беше разпрострял из почти цялата стая, беше станало изключително горещо, а гъстия пушек ме караше да кашлям. Не можех да викам повече, не можех да дишам повече...

Надявах се смъртта да е бърза и без болка. Знаех, че ще стана на пепел и може би никой нямаше да разбере, че съм умряла тук. Пред очите ми изплуваха образите на Дейвид и Тъкър... на Анна и Джия... на баба ми...

Не можех повече да дишам.

"Сбогом, любов моя!" – помислих си и отпуснах глава на дъските.

Анди

Копелето беше извадило пистолет! Срещу мен! Само че аз бях по – бърз и сега лежеше с пръснат по тревата мозък.

Затичах се към хижата и изритах вратата – всичко гореше.

- Кат! – извиках и притиснах устата си с ръка.

Никакъв отговор.

- Кат!

„Боже, дано не съм закъснял!“

Влязох в горящата стая и веднага закашлях от дима. Огледах се навсякъде и я видях в средата на стаята. Лежеше на една страна.
Явно беше вързана за някакъв стол. Спуснах се към нея и хванах облегалката му, дърпайки я навън.

Тя беше бледа и отпусната. Дали дишаше? Нямах време за това, щях да проверявам отвън! Излязох от хижата и се отдалечих на достатъчно разстояние.
Пуснах я на земята и коленичих, за да намеря пулс.
Тя дишаше! Съвсем слабо, но дишаше! Благодарих на Бог и започнах да разрязвам въжетата – добре се беше постарал мръсника!