Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 11

Кат

Следващите дни минаха така – аз ставах сутринта, пиех кафе, наливах си още в един термос и излизах с фотоапарата.
Не ми се оставаше в една къща с Дейвид и Лили змията.

Чувах ги как се дракат всяка вечер, но от стаята си. Отказвах да се храня с тях, не можех да се свържа по телефона с никого и нямаше как да напусна шибания остров, затова предпочитах да си стоя в стаята.
Вземах поднос с плодове, мляко, някаква друга храна и се заключвах.

Бях направила много снимки, само ми трябваше компютър, за да ги сваля и обработя. Виждах, че има доста диви животни, които си щъкаха необезпокоявани, но все ми бягаха и не можех да ги хвана в някой специален кадър.

Бях решила да снимам поне едно птиче преди да си тръгна от острова, затова утре, рано сутринта, щях да изляза и да се скрия в гората, за да дебна.

Излязох от стаята и се натъкнах на Лили. Колкото и да беше лоша, не можех да отрека, че беше красива - имаше нещо екзотично в нея.

Но, колкото и да я избягвах, се засичахме и тя не пропускаше случай да ме клъвне с нещо. Игнорирах жалките й опити за обиди, но вече започваше да ми писва и не знаех как ще реагирам на поредните нападки.

Понечих да я подмина, но тя спря и вече очаквах поредната доза жлъч да излезе от устата й. Проклета да съм, обаче, ако стоях безучастно.

- Лили! Няма ли го Дейви, за да го дъвчеш на воля?

- Не, мишко! Тук е! Оставих го изтощен в басейна. – усмихна ми се подло – Нали знаеш? Расовите мъже, като него, имат нужда да бъдат редовно задоволявани...

- Ммм, колко интересно! Само, че нямам време да слушам глупостите ти!

- Оооо, сива мишко! Колко си заблудена само! – изсмя се тя – Дейвид има нужда от яко чукане, разбираш ли? Такова, каквото мога да му дам само аз! Колко пъти ме е чукал в тази къща! Да ти кажа ли всички места, на които го е правил? Или да ти ги покажа?

Смехът й вече стана отвратителен и продължих по коридора, отминавайки я. Но тя ме последва и продължи.

- Боже, къде ли не сме го правили! Дори и в твоята стая. Как е леглото? Спомням си, че беше с много удобен матрак! Ами банята ти? Още съществува онази дръжка за кърпи, нали? Много е удобна! О! А знаеш ли, че съм стюардеса на неговия самолет? М? – извъртях се и я изгледах – О, не знаеш! Горката малка, сива мишчица! Иди да църкаш тихо в някой ъгъл сега...