Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 22

Ханя

Лили отвори очи и го погледна с желание.
След като я изчука бързо и безмилостно, се беше свила в ръцете му и беше затихнала. Той знаеше, че тя не спи и сега беше времето да й изложи плана си.

- Лили, имам нужда от услуга.

- О! И каква? Искаш отново свирка ли? – изсмя се порочно тя.

- И това, да! Но искам от теб да направиш нещо за мен, а именно да отвлечеш вниманието на онзи пилот.

- Защо да му отвличам вниманието? Какво ще правиш?

- Трябва да си поговоря с малката му приятелка насаме. Баба й я иска обратно в Сан Франциско, а аз няма да успея сам. Тук идва твоята помощ – ще му отвлечеш вниманието докато аз я натоваря на лодката и я кача на първия  самолет! После... после и за двама ни ще има награда! Дъртият прилеп плаща добре!

- Но как да му привлека вниманието? Той не иска да ме вижда...

- Измислил съм го, Лили! Ти само ще слушаш и изпълняваш. А сега ми покажи какво може тази твоя уста!

Хвана я за косата и я наведе над пениса си, а тя не си губи повече времето и го налапа.

Дааа, мислеше си той, имаше много талантлива уста. Остави я да се погрижи за него, докато измисляше последните части от коварния си план.

Дейвид

Проклетата маса се беше счупила. Не можех да повярвам, че съм бил толкова груб, когато я любех върху нея.
Сега трябваше да отида до малката барака с инструменти и да я поправя, за да имаме къде да се храним.
Не, че имах нещо против да се храня в леглото с нея или от нея, но мислех практично – масата щеше да ни влезе отново в употреба, ако беше здрава.

Тя се влюбваше в мен – тази мисъл стопляше душата ми и ме караше да мечтая за дом и семейство. С никоя друга не го бях пожелавал, но с Кат беше различно.

Погледнах камерите на монитора в библиотеката – всичко беше спокойно и излязох от къщата.
Свих към бараката и мислите ми се върнаха пак към нея.
Тя беше толкова жизнерадостна, красива и устата. Докарваше ме до лудост с хапливия си език, но когато решеше да бъде сладка, ставаше неустоима.

Отключих бараката и взех инструментите. Връщайки се към къщата я видях как излиза от банята. Движеше се грациозно и подсушаваше косата си с кърпа.

„Обичам я!“

Тази мисъл превзе съзнанието ми. Толкова бях сигурен в чувствата си, че масата можеше да почака. Оставих инструментите в кухнята и отидох в спалнята, за да кажа как се чувствах на тази великолепна жена.

Кат

„Господи, този великолепен мъж беше мой!“

Мислех си, докато подсушавах косата си. Да попадна с него тук беше най – голямото щастие, което ми се беше случвало в живота. Трябваше да благодаря на Тъкър, че ме свърза именно с него.