Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 1

Тънките ми токчета чаткаха по асфалта и се чудех още колко път ме чака...

Една кола ме подмина и изсвири, а аз вдигнах среден пръст и дръпнах безумната си рокля.
Тя, всъщност, беше изключително красива, обсипана с множество кристали „Сваровски“, безкрайни метри дантела и коприна...и безумно бяла.
Дааа, бях облечена в булченска рокля с огромен шлейф, който се влачеше по пътя зад мен.
Освен това, обувките ми бяха с 8-сантиметрови токове и приличаха повече на уреди за изтезание, вместо на удобни такива.

Ще попитате какво правя насред безлюден път в Сан Франциско, в 7 часът сутринта, в бяла рокля и безумни обувки?

Ще ви кажа – просто избягах от собствената си сватба, но не прецених правилно ситуацията и сега се налагаше да скитам, облечена по този гротескен начин, търсеща малко летище извън града.

Добре, че брат ми ми каза за съществуването му, а също така, че най – добрият му приятел е пилот на малък самолет, извършващ курсове до екзотични дестинации.
Само дето тъпото летище никакво не се виждаше, а аз мечтаех вече за цвички.
Едва ли беше най – удачният вариант да сваля глупавите обувки, за които баба ми беше настоявала, че са най – добрият избор за млада наследница на петролен магнат и да нараня краката си.

"Татко, в какво ме забърка, за Бога?"

Какво беше направил баща ми ли? Освен, че умря в автомобилна катастрофа преди половин година?

И това ще ви кажа – беше оставил мен и брат ми на милостта на едно завещание, което проклинах за милионен път, откакто бе прочетено.
Аз и брат ми трябваше да сключим бракове възможно най – скоро за хора, които си изберем ние и да създадем наследници в рамките на 2 години след смъртта му.
И това беше изискването му, за да успеем да го наследим, а парите възлизаха на над милиард долара.

Всичко щеше да е наред, ако баба ми Урсула не беше се намесила в животът ми и не беше настояла да сключа брак с Арчър Харисън.

Според нея, той бил подходяща за мен партия, отговарящ на всички условия за съпруг на наследница – богат, красив, висок и...неверен.

Последното установих тази сутрин, когато се обличах за ранната церемония.
Бях нахлузила огромната рокля и приятелката Анна ми закопчаваше копчетата на гърба, когато чух, че от слушалката на сватбената ни агентка се разнесоха думите: "Клои, имаме проблем! Младоженецът липсва от двайсет минути и никъде не можем да го намерим."