Бегълката 🔞🔞🔞

Глава 30

Тъкър

Анна пристъпваше към мен с присъщата си грация и в главата ми се рояха порочни картини за начините, по които можех да я накарам да крещи от удоволствие. Обаче ги пропъдих бързо – тя беше забранена територия.

- Може ли да видя Кат вече? – притеснената й физиономия ме накара да се върна в настоящето много бързо.

- Да! Ела! – хванах ръката й и я усетих как леко се стегна – Вътре е. Как пътува?

- Добре... Да, всъщност, добре пътувах.

Какво й ставаше? Никога не се беше държала с мен по този начин. Може би напрежението й оказваше влияние.

Пристъпваше плахо до мен, когато Опал излезе при нас в коридора.

- О! Приятелката! Аз съм Опал. Лекувам Кат. Елате с мен! Как се казвате? – изстреля бързо тя.

- Аз... ааа... Анна.

- Добре, Анна, ела с мен! Ти оставаш тук! – посочи към мен и след това към един стол – Не ми трябва публика!

Господи, каква командаджийка!

Изнервих се на мига, но нямаше какво да направя – тя се грижеше за сестра ми и клиниката беше нейна. Не ми оставаше нищо друго, освен да се подчиня безропотно.
Настаних се на стола и наблюдавах как двете жени влязоха в стаята на Кат.

Кат

„Защо никой не ми казва къде е Дейвид? Кога ли ще дойде?“

Взирах се в прозореца и броях минутите – исках да го видя и да му разкажа за пъкления план, който бяха сътворили баба ми, Шон и другите двама кретена.
Винаги съм знаела, че ме манипулира, за да постигне своето, но чак да направи такова нещо?! Не можех да повярвам все още, но беше факт.

Трябваше да го обсъдя и с Тъкър. Ако докторката ми позволеше да го видя, разбира се.
Вратата на стаята се отвори и видях Анна да влиза.

- Анна! – извиках.

- О, Боже! Кат! – тя се спусна към мен и ме прегърна – Какво се случи, за Бога?

- Да оставим сладките приказки за после. – Опал наруши разговора ни – Как се чувстваш, Катрин? Някакви болки?

- Само малко ме дразни гърлото.

- Това е нормално! До ден ще отшуми, беше вдишала много дим. Сега имам друг въпрос – опита ли се някой да те насили? Не съм извършвала този преглед, защото ми трябваше съгласието ти.

- Не! Никой не се е опитвал да ме насили.

- Сигурна ли си? Трябва да докладвам в полицията, ако...

- Сигурна съм! Никой не е правил опит да ме насилва. Кога ще мога да видя брат си?

- Веднага щом направя някои изследвания. А сега се отпусни – трябва да ти взема малко кръв.

Докато Опал работеше, аз разказвах на Анна какво се беше случило.
Тя охкаше и ахкаше от чутото, стискаше здраво ръката ми и очите й се бяха изпълнили със сълзи.

Дейвид

Машината на Кейн се приземи леко на летището и той ми помогна да сляза от нея.
Бях се облегнал на него и куцуках, докато той ни придвижваше към друга кола, която ни чакаше.