forbidden darkness love/A.I.

Part 2 (Darkness)

 Бях онемяла. Последвалите му движения ме накараха да потреперя от страх.

"А-аз" - заеквах докато ръката му бавно се изкачи по бедрото ми, създавайки усещане, което не исках да чувствам.

"Защо не дойдеш с мен?" - гласът му погали ухото ми, а ръката му грабна моята, стискайки я и дърпайки ме от стола ми, стоящ в бара. Опитах се да се измъкна, но той не ме пускаше. Бях като вкаменена докато ме дърпаше в един коридор, водещ до задния изход на заведението. Той ме изведе през вратата и се озовахме в тъмната алея зад бара. Усетих гърба си опрян в стената на алеята. Това движение ме накара да изхленча заради болката, която се надигна в гръбнака ми. Тялото му беше опряно в моето с цел да ме усеща по-добре. Ръката му отново се разхождаше по дясното ми бедро. Извиках щом пръстите му достигнаха ръба на късите ми гащи. Той покри устата ми с ръка, в опит да ме накара да мълча.

"Млъквай, глупачке! Само се забавляваме, нали?" - засмя се той мрачно.

   Проплаках когато бедрата му се допряха до моите и отново усетих болката да се разлива по тялото ми.

"По дяволите! Какво става тук?!" - чух някакъв ядосан глас. Ръката освободи устата ми, а аз се опитах да дишам нормално. Тялото на мъжа се завъртя и на слабата светлина на уличните лампи успях да видя една фигура, стояща близо до вратата.

"Кой за бога си ти?" - извика мъжът, който ме държеше собственически, очевидно раздразнен от досадника, който беше провалил малката му игричка.

"Не ти влиза в работата! Въпросът ми е кой си ти!" - изплю другият мъж. Главата ми отбеляза доста по-младият глас на спасителя ми, който зазвуча по-ясно и разбрах, че той беше тийнейджър.

"Казвам се Джейк." - изръмжа похитителят ми. "Сега изчезвай преди да съм ти сритал задника, дете."

"Какво ще кажеш ти да се махнеш?" - попита момчето като се пресегна и ме дръпна за ръката, така че залитнах в негова посока. Не познавах спасителя си, но определено му бях благодарна за присъствието. Той застана пред мен закрилнически и аз облекчено се скрих зад него, извън погледа на нападателя си.

"Чакай малко." - каза Джейк, разтръсвайки главата си. "Аштън?"   

 Замръзнах. Името му ми припомни един разговор с най-добрата ми приятелка. Аштън Ируин. Името ми припомни спомени и истории, които Киара ми беше разказвала. Очевидно това момче беше опасно, похотливо и най-вече, секси. Тя ми беше казала, че ако някога случайно се срещна с него, да стоя на страна от него заради  ужасното му държание. Тъмнината му била част от една история, която той упорито криел.

"Дам, аз съм." - каза мрачно той. Можеше да се каже, че не беше особено очарован от "приятеля" си.

"Хайде де, човече!" - Джейк се засмя. "Само се забавлявах с нея!" - той погледна към мен, смигвайки ми леко, а след това погледът му се напрегна. "Нали така, кукло?"

   Сгуших се в гърба на Аштън, стискайки тениската му в юмрука си. Той усети лъжата. Обърна се и ме погледна с потъмнелите си очи.

"Влез вътре, намери приятелката си и се приберете." - заповяда ми той. Ахнах без да знам какво да кажа.

"Как-"

"Върви." - повтори Аштън. Въздъхнах.

"Благодаря ти." - казах тихо, гледайки към земята.

"Няма проблем, миличка." - прошепна той, целувайки бузата ми. Действието му ме изненада и усетих как бузите ми пламнаха в ужасен червен цвят. "Тръгвай сега."

   Кимнах и тръгнах към вратата на бара. Облегнах се на рамката за минута. Чух гласът на Аштън и как той изръмжа нещо. След това всичко, което видях беше проснатия на земята Джейк и дъжд от юмруци, падащ върху него. Ахнах, виждайки Аштън отгоре му и как той заби още един юмрук в лицето му. Не можех да наблюдавам това, даже този да се беше опитал да ме изнасили. Изтичах обратно към уличката, крейщейки му да спре в опит да привлека вниманието му.

"Моля те!" - примолих се, викайки му, докато той беше с гръб към мен.

   Изведнъж усетих ръце около кръста си, които ме вдигнаха. Изкрещях, докато нападателят ми покри устата ми с ръката си. Отне ми секунда да разбера какво държеше той в другата си ръка.

Беше пистолет.

И беше насочен към Аштън.