Изкачих стълбите до малкият си апартамент, изваждайки ключа и отваряйки вратата. Влязох и изритах обувките си на страна. Отправих се към кухнята. Вибрирането на телефона ми ме стресна и ме накара да подскоча.
"Кийра! Мила! Липсваш ми!" - казах щом отговорих на обаждането.
"И ти ми липсваш!" - засмя се тя. "Какво става там без мен? Нещо интересно?"
"Всъщност не." - излъгах. "Но аз срещнах едно момче." - тя млъкна.
"Ти какво!?" - Кийра изпищя. "И аз НЕ БЯХ там! ПО ДЯВОЛИТЕ!"
"Всъщност, Ки, ти беше там. Срещнах го в клуба, където ходихме за рождения ми ден."
"ЗАЩО НЕ МИ КАЗА!?"
"Ама ти си тръгваше!" - изсумтях. "Плюс това, не исках да ти казвам, защото знаех, че ще скочиш в прибързани заключения."
"Като например?" - попита тя.
"Като например, че го харесвам." - отговорих й. "Не го харесвам ама изобщо! Той просто ме спаси от един, който искаше просто да ми скочи в гащите!"
"Чакай, КАКВО!?"
"Няма значение, ще ти кажа като се върнеш! Окей? Обичам те. Чао."
"Не, не, не! Ще ми обясниш сега!" - отсече тя.
"Може би може да го обсъдим утре." - предложих, опитвайки се да й припомня в случай, че беше забравила.
"Утре?" - попита Кийра, очевидно объркана. "Защо?"
"Рождения ми ден!" - почти извиках.
"Да! Мила, забравих! Извинявай! Но ще ти звънна тогава! Обичам те! Чао!" - и разговорът прекъсна.
Отвих кранчето на мивката и си налях чаша вода. Започнах да пия бавно.
"Значи рожденият ти ден е утре." - чух глас зад мен. Подскочих като изпуснах чашата на пода и тя се пръсна на парчета.
"Аштън! Какво в името на маргаритките правиш тук!?" - извиках. Той бързо претича през кухнята, хвана ме през кръста и ме вдигна, за да седна на плота.
Той се наведе на коляно и започна да събира счупените парчета стъкло.
"Дай на мен да -"
"Стой там. Не искам да се порежеш." - нареди ми Аштън без дори да ме погледне. Изпуфтях и скочих долу, помагайки му да ги събере.
"Какво правиш?" - скара ми се той, а гърбът ми настръхна. А стомахът ми затрептя щом ме погледна. Не бях сигурна дали това беше добре или зле.
"Събирам парчетата." - отговорих като хвърлих шепа стъкла в кошчето за боклук.
Внезапно бях вдигната и поставена на барплота. Краката ми бяха разделени и Аштън се намести комфортно между тях. Той ме наблюдаваше в продължение на секунда, а аз прокарах ръка по голите му ръце. Това момче изпращаше топлина по цялото ми същество, която бликаше от него.
Ръката му се пресегна и покри бузата ми, докато палецът му правеше кръгчета по кожата ми. Погледнах надолу. Червенината по лицето ми беше очеизвадна.
"Хей" - каза Аштън тихо, хващайки брадичката ми и принуждавайки ме да го погледна. Ръката му обхвана рамото ми, а моята се уви около врата му.
Когато той се наклони, аз най-накрая разбрах на къде биеха нещата и спрях преди нещо да се беше случило.
"Трябва да тръгваш." - казах, останала без дъх. "Наистина трябва да тръгваш."
"Да отида къде? Тук?" - устните му бяха на рамото ми. "Или тук?" - бяха допрени във врата ми.
"У вас." - казах тихо, бутайки леко гръдният му кош, за да се дръпне.
"Добре. Ще се прибера, но само при едно условие." - отговори той. Когато не отговорих, той продължи. "Ще ми позволиш да те изведа навън утре вечер. За рождения ти ден." - Мигновено поклатих глава.
"Не." - отсякох. Ръцете ми лежаха на гърдите му, свити в юмруци.
"Моля те?" - помоли. Нежността в тона му ме изненада. Въздъхнах.
"Хубаво. Предполагам ще дойда." - отговорих накрая. Аштън се усмихна, целувайки бузата ми. Усетих как кожата, където бяха опрени устните му, почервеня. Отговорих му със същото и го целунах по бузата.
Когато вратата се затвори след него, мисълта ме удари най-накрая.
Аз и Аштън Ируин почти се целунахме.
О и още по-лошото?
Имах среща с него за рождения си ден.
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
Adventure"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
