Where are you and I'm so sorry
I cannot sleep I cannot dream tonight
I need somebody and always
This sick strange darkness
Comes creeping on, so haunting every time
Ans as I stared I counted
The webs from all the spiders
Catching things and eating their insides
Like indecision to call you
And hear your voice on treason
Will you come home and stop this pain tonight
Stop this pain tonight
- "I miss you" by Blink-182 (Cover by 5SOS)
Спрях, вцепенена докато мъжът, който ме държеше, се захили. Аштън прекрати движенията си щом усети опреният в главата му пистолет.
"Стани, Аш." - каза той с подигравателен тон. Аштън стана на крака, завъртайки се, за да види мен, прикована в ръцете на непознатия мъж.
"Биеш се с Джейк, а?" - продължи той, цъкайки с език. "Грешна крачка." - чух още стъпки, а след това двама мъже хванаха Аштън за двете ръце. Мъжът, който ме държеше, изви ръцете ми зад гърба, за да предотврати опита ми за бягство.
Аштън беше приковал погледа си към земята, който в този момент не беше така настървен като преди малко. Напротив. Беше тъжен. Видях как очите му се приковаха към моите. Дълбоки пъстри в светли сини. Очите ни бяха сключени заедно. Изпищях когато единият от държащите го мъже го удари в стомаха, карайки го да се превие от болка.
"Трябваше да предположиш, Аштън!" - засмя се и извика в същото време мъжът. Той се наведе до нивото на очи на Аштън докато той се гърчеше от болка, а очите му бяха притворени. "Не прави това на по-високопоставени от теб хора."
"Пусни я." - гласът му беше едва доловим, правейки изречението трудно за възприемане от моето разстояние. Но аз го чух.
"Какво беше това?" - мъжът се изсмя, покривайки ухото си, за да чуе по-добре.
"Пусни я!" - изкрещя Аштън, гледайки надолу с ядосан поглед. "Тя не е направила нищо." - гласът му беше по-тих, по-нежен от преди секунда. "Тя не заслужава да седи тук и да наблюдава как ме пребивате за нищо."
Мъжът се усмихна, поглеждайки към мен със изкривена усмивка.
"Как се казваш, бебче?" - измърка той, докато ръката му се пресегна и погали бузата ми. Аз отдръпнах лицето си от ръката му.
"Да не си посмял да ме пипнеш с шибаните си ръце отново!" - сопнах се аз. Изпищях щом усетихпронизващата болка по бузата си.
"КУЧИ СИН!" - изкрещя Аштън. "КОЙ ТИ ДАДЕ ПРАВОТО ДА УДРЯШ ЖЕНА!?"
"Да опитаме отново" - каза той, тотално игнорирайки виковете и заканите на Аштън. "Как се казваш, бебче?"
"Р-райли." - промърморих, задържайки погледа си към земята.
"Е, Райли." - той се усмихна. "Изглежда имаме проблем, а?" - продължих да гледам към Аштън. Лицето му беше червено от яд и се бореше да се отскубне от хватката на двамата здрави мъже. Не му отговорих. И щом не чу отговора ми, мъжът ме хвана за косата и дръпна главата ми назад. Извиках от болка.
"НАЛИ?" - изкрещя той в лицето ми, карайки ме да потреперя.
"Д-да." - проплаках. По тялото ми се разля вълна на леко успокоение, щом той отпусна хватката си. Усещах как сълзите започнаха свободно да се стичат по бузите ми.
"Кучи син." - тихо изпсува Аштън. "Само да ми паднеш..." - закани се той.
"Аштън, спри." - промълвих, докато всички очи бяха приковани в мен. Опитах се да изрека думите. "Моля ви, просто ни пуснете да си ходим." - примолих се.
"Оууу, бебче!" - изкиска се мъжът, пристъпвайки към мен. Той се наведе и избърса сълзите от бузите ми, карайки ме да трепна отново. "Ще ви пусна." - каза той. "Когато си свършим работата тук, сте свободни!" - отсече накрая, сочейки към вратата.
"М-моля ви..."
"Стига си циврила, патетична кучко." - мъжът зад мен ме бутна на земята пред Аштън. Внезапна тишина се разля наоколо и аз вдигнах поглед, за да срещна очите на момчето пред мен.
"Ставай и бягай." - каза с устни той. Не помръдвах. "Сега!"
Преди да успея, усетих солиден ритник в стомаха си, а Аштън получи юмрук в лицето. Острата болка беше нещо, което никога до този момент не бях усещала. Не можех да дишам. Единственият дъх, който имах, беше изкаран от белите ми дробове преди броени секунди.
"Ти, шибано копеле!" - чух го да ръмжи в опита си да възтанови дишането си. "Ще те очистя."
"Хайде момчета! Приключихме тук." - чух ги да се кикотят и видях как коленете на Аштън докоснаха земята. Все още имах затруднения с дишането си, докато те се изнизваха по алеята, оставяйки ни да лежим на студената земя.
"Добре ли си?" - чух мекият му глас да залива ушите ми. Потреперих когато той се опита да хване ръката ми и да ми помогне да се изправя.
"Н-не знам." - отвърнах му, опирайки се в стената, все още в опит да възтановя нормалното си дишане.
"Ето." - каза той иззад мен, докато ръцете ми бяха опрени на стената. Усетих топла дреха да се увива около мен. "Трепериш." - поех я с благодарност.
"Райли? Нали?" - попита той. Разбрах, че пита за името ми. Аз просто стоях, усещайки как кръвта преливаше в наранения от ритника участък, причинявайки ми болка по цялото тяло.
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
Adventure"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
