"I promised one day I'll bring you back a star,
I caught one and it burned a hole in my hand, oh
It seems like these day I watch you from a for
Trying to make you understand
I'll keep my eyes wide open
Don't let me
Don't let me
Don't let me go
Cause I'm tired of feeling alone"
- "Don't Let Me Go" by Harry Styles
"Луи?"
"Ооо! Някой ме помни!" - изписка той. "Еййй, развълнувах се!"
"Райли?" - чух някой да изграчва тихо. Главата ми моментално се завъртя по посока на гласа, търсейки в слабо осветената стая източника на гласа. Когато го видях, почти изпищях.
"Аштън!" - проплаках аз щом видях кървящата му устна и белега, простиращ се покрай дясната му вежда. Окото му беше посинено, а тениската му беше захвърлена в неизвестна посока на стаята. Така, без горнище, можеха да се видят всичките белези и по гърдите му.
"О! Каква малка хубава среща! ... И какъв срам, че и двамата ще си кажете сбогом!" - Луи се изкиска злобно. "Оковете я с въже за онзи стол ... както завързахте и този гадняр, ето там."
Усетих как двама мъже хванаха ръцете ми и ме вдигнаха във въздуха. Нямаше смисъл да се боря срещу тях сега. Нямаше смисъл и да викам. Нямаше полза от каквато и да е съпротива.
Бях хвърлена на някакъв стол, а гърбът ми беше прилепен към твърдата и неудобна дървена облегалка. Усещах остра болка, проправяща си път по гръбнака ми, а след това чух и собственото си изохкване. След това столът ми беше сложен пред този на Аштън - дълбоко пъстро зелено се впиваше в светло синьо. Точно по същия начин, по който очите ни се изпиваха, когато се срещнахме за първи път на онази задна алея. Но виждайки го в онзи момент - двамата се борехме за малко здрав разум в последните си минути, ме караше да преосмисля целия си живот.
'Защо не казах това?'
'Защо не казах онова?'
'Трябваше да му кажа, че го обичам!'
'Не трябваше да й казвам, че я мразя!'
"Не мисли." - промърмори Аш, а главата му все още висеше надолу без да ме поглежда. "Пусни се по течението. Ако това ще е последния ми ден, радвам се, че съм с теб. Това е краят на влакът ми от мисли."
"О, Боже! Мисля, че ще повърна!" - Луи постави показалеца си в устата си и направи физиономия сякаш повръща.
"Райли?" - започна Аштън, тотално игнорирайки Луи. "Съжалявам. Съжалявам, че те въвлякох в тези неприятности и съжалявам, че ти причиних всичко това. Съжалявам за всички грешки, които направих, а всички правилни неща бяха грешка от само себе си. Но най-много съжалявам за това, че не ти казах по-рано, че ти си моето Всичко."
Луи извади пистолет и го насочи към тавана. Стреля веднъж и предизвика пречупването на множество греди по тавана.
"СТОП!" - извика той. "Млъквайте! Карате ме да се разповръщам от вашата любов и глупавия ви романс!"
"Кой пръв, Люк?" - попита той момчето стоящо зад мен. Не чух нищо, но видях самодоволната усмивка на Луи и как той погледна към Аштън.
"Ще е Аштън."
Той застана зад него, опря пистолета в слепоочието му и ми се усмихна.
"Искаш ли да гледаш как гаджето ти умира пред теб?" - засмя се той, а показалецът му застана на спусъка.
"Райли" - прошепна Аш. "Не гледай, миличка. Всичко ще свърши след секунда. Затвори очи, не искам да виждаш това! Сбогом, ангелче."
"Никога не е "сбогом" - прошепнах и аз през насълзените си очи. "А само "до скоро", Аш!" - той ми подари една от ослепителните си усмивки и след това го чух.
Изстрела.
Този звук продупчи ушите ми и потече във вените ми докато гледах как тялото Луи пада бавно на пода.
"О БОЖЕ МОЙ!" - изпищях.
След няколко мига усетих как ръцете ми се отпускат от възела, в който бяха за заплетени. Когато се обърнах назад видях Люк и Майкъл.
"По дяволите! Какво точно се случи преди секунда?!" - издиша Аштън, а Майкъл отвърза и него.
"Люк?" - попитах, поглеждайки го въпросително.
"Имаха подслушващи устройства в колата. Никога не съм бил на тяхна страна. Трябваше да се правя, че съм с тях. Да речем, че бях шпионин."
Станах бързо и скочих в ръцете на Аштън. Обвих ръце около торса му и го притиснах силно към себе си.
"Предполагам, че си права. Без повече 'сбогом'!" - прошепна Аш и също обви ръце около мен. Вдишах аромата му, който за малко щях да изгубя завинаги.
"Нямаме време за вашите пухкави простотии! Аштън, вземи си тениската! Трябва да си тръгвамееееее!" - Майкъл показа вратата и се захили.
Кимнах като и аз се засмях. Аштън грабна тениската си и я облече.
"Супер! Хайде сега да се махаме!"
______________________________________
"Вземи си дрехи! Ще отидем някъде за малко. " - каза Аш когато спря колата си пред апартамента ми.
"Къде?" - попитах като отворих вратата и го последвах.
"При едни стари приятели." - той се усмихна, отнасяйки се в собствения си свят.
Бързо напълних един сак с дрехи и разни задължителни продукти и аксесоари, а след това го връчих на Аштън, за да го качи в колата.
"Всичко ли взе?" - попита той. Кимнах.
"И къде по-точно отиваме?"
Той ме погледна и се усмихна така красиво както само той можеше.
"В Чешир."
Author's note: :D Ето че в следващата глава ще срещнем един стар наш познайник ... май го познавате! Хари Стайлс му викат! :D ... но това значи и че наближаваме края! :(((( ... Само ако знаете какво ви се готвииии!! 3:) .. и все пак ... не искам да го приключвам! :( Това е една от любимите ми истории и да мисля как да я приключа за ПОРЕДЕН път направо ми къса сърцето! :( Очаквайте последните 2 глави от историята или довечера, или утре! :) Обичам ви! хх
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
Adventure"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
