forbidden darkness love/A.I.

Part 4 (Meeting The Dark)

 ...

"Райли? Нали?" - попита той. Разбрах, че пита за името ми. Аз просто стоях, усещкайки как кръвта преливаше в наранения от ритника участък, причинявайки ми болка по цялото тяло. 

...

"Д-да." - отвърнах задавено. Бях уплашена от това момче поради някаква причина, без да го познавам. Пък и случилите се преди минути действия го поставяха в графа "Опасен мъжки индивид".

"Много много съжалявам! Не трябваше да виждаш това ... никога ..." - ръката му се стрелна да хване ръката ми, но после той се поколеба и я отдръпна. "Трябваше да съм по-предпазлив. Знаех, че този мъж ще дойде." - въздъхна недоволно той като прокара ръка през тъмнорусата си коса.

"Кои бяха те?" - попитах тихо. Аштън въздъхна отново и се обърна към мен.

"Те са бандата, която един вид владее Северен Лондон." - промърмори момчето, извъждайки телефон от джоба си и набирайки някакъв номер.

"Хей, Люк? Мда, току-що ги видях... " - провлачи той, докато слушаше какво му говореше момчето от другата страна. "Не, бяха хванали едно момиче. Мда, тука е. Джейк я беше докопал. Мхм... Знам ... Да, Люк ... Той направи малко глупости ... Добре съм ... да ... ъм задръж .." - Аштън погледна към мен. "Добре ли си?" - аз кимнах, изпускайки въздух през дробовете си. "Мда, тя казва, че е добре. Разбира се, да. Това беше моят план..." - той ме погледна, подсмихвайки се. "Мда, чао Люк."

   Минаха два дни от случката в клуба и днес Кийра тръгваше към Ирландия. Стояхме на летището в очакване на повикването за полета й.

"Ще ми липсваш." - тя се засмя, чувайки повикването на номера на нейния полет. Кимнах и я прегърнах силно. Наблюдавах как тя бавно се отдалечи.

"Внимавай! И стой далече от наркотиците!" - извиках й, а хората наоколо се обърнаха да ни зяпат. Засмях се и метнах на най-добрата си приятелка докато тя се качваше в самолета.

   Нощният въздух беше хладен и ме понизваше докато се прибирах от работа. Придърпах якето си по-близо до себе си. Беше странно да се прибирам вкъщи без Кийра с мен. Тъмните алеи ме правеха лесна мишена за всеки криещ се в тъмнината. Аз, каквато съм странна, не можах да се сдържа и се обърнах назад. Моментално ме побиха тръпки щом видях двете черни фигури с качулки, вървящи на късо разстояние зад мен. Обърнах се без желание да ме пипат по грешен начин в продължение на поне още три дни.

   Продължих да вървя като забързвах крачка всеки път, когато тъмните фигури ме приближаха. Побягнах през улицата, отбивайки се от пътя си. Когато се обърнах видях фигурите отново да се отправят в моята посока, но бързо бях издърпана в една тъмна уличка. Още една тъмна фигура. Похитителят ми ме притисна в стената и положи ръцете си от двете страни на главата ми.

"Мълчи и стой мирно." - скара ми се той. Кимнах, опитвайки се да успокоя дишането си. Накрая видях лицето на момчето.

"А-аштън?"

"Мълчи!" - грубо изшептя той. Чух два чифта крака да бягат по мокрия паваж на главната улица.

"Къде за бога отиде тази кучка!?" - каза ядосано един глас.

"Не знам, пич." -  отговори втори. "Но ще я хванем."

"По дяволите!" - извика първият. Последва удар и ръмжене. 

"Спри да удрях тухлени стени, Джон. Да тръгваме." - каза вторият. Чух как стъпките се отдалечиха и как Аштън си отдъхна шумно.

"Бяхме на косъм." - прошепна той, облягайки се назад. Гръбът му се отпусна на отсрещната стена.

"Добре ли си?" - попитах го. Бях леко объркана.

"Аз съм добре. Ти добре ли си?" - отговори ми с въпрос Аштън като най-накрая ме погледна. Кимнах, оглеждайки наоколо.

   Изведжън мисълта ме удари като гръм от ясно небе. Как той магически се беше оказал тук и когато усещах, че съм в опасност, той ме издърпа от нея. Буквално.

"Да не ме следиш?" - попитах, гледайки момчето с черно яке, чиято качулка криеше мръснорусата му коса, което познавах като Аштън Ируин.

"А-аз" - успя да каже той и аз се засмях.

"Защо?" - Аштън въздъхна дълбоко и драматично като се спусна по гръб надолу по стената.

"След всичко, което видя в клуба..." - провлачи той, оставяйки ме да се чудя за секунда. "Опасно е. Майк те иска, защото ме познаваш." - засмях се.

"Но аз не те познавам."

"И аз му казах това, но той не ми вярва. Мисли, че ти играеш ключова роля в живота ми и иска да се добере до теб, за да хване мен." - помислих известно време върху това и мисълта сама изскочи в съзнанието ми. 

"Той иска да ме убие, нали?" - попитах тихо, търсейки доказателство в очите му, че се шегува.

"Да." беше отговорът. Спуснах се по стената като покрих главата си с длани в опит да не откача.

"Не се тревожи." - каза Аштън с решителен тон. "Ще се грижа за теб. В безопасност си."

kak ви се струва мисля да я спирам ако искате продължение коментирайте