forbidden darkness love/A.I.

Part 5 (Eyes On Fire)

I'll seek you out

Flay you alive

One more word and you won't survive

And I'm not scared

Of your stolen power

I see right through you any hour

I won't soothe your pain

I won't ease your strain

I got nothing for you to gain

                    - "Eyes On Fire" by Blue Foundation

"Не се тревожи." - каза той с решителен тон. "Ще се грижа аз теб. В безопасност си."

Погледнах го през миглите си и видях, че беше протегнал ръката си към мен, за да я хвана. Станах сама, игнорирайки го и излязох от тъмната уличка.

"Къде отиваш?" - той ме следваше по петите ми. Усещах топлината му, излъчваща се от слабата му фигура. Тогава хванах акцента му. Той беше австралийски. He was an Aussie. Интересно. Зачудих се защо е в Лондон.

"Вкъщи." - отговорих. 

"Има ли някой, който да е с теб?"

"Неп." - казах като се завъртях към него. Той изглеждаше изненадан и удивен поради факта, че почти го накарах да се блъсне в мен. Въздъхнах. "Защо?"

"Защото" - започна Аштън. "Не мисля, че си в безопасност ако си сама."

"Не ми пука. Аз се прибирам вкъщи." - сопнах се. Врътнах се и продължих пътя си към апартамента.

"Има ли някой, при когото можеш да останеш за известно време?" - той отново беше зад мен. А аз запомнах да се нервирам на този трън в задника.

"Защо просто не ме оставиш на мира?" - извиках, но преди да успея да се извъртя към него усетих как той ме притисна към стената и задържа ръцете ми над главата ми.

"Какво беше това?" - тонът му беше груб, а очите му бяха като езера от тъмнина.

"Остави.Ме.На.Мира." - казах ядосано в лицето му.

"Слушай ме. Не ми пука дали ще се наложи да вляза с взлом у вас в два през нощта, за да се уверя, че си добре. Ще го направя. Това, което видя в клуба беше сериозно и може да причини на теб и семейството ти сериозни проблеми." - милион мисли заплуваха през главата ми когато той спомена "семейство", но аз ги отблъснах към дъното на съзнанието ми и отново станах сериозна.

"Мога да се грижа за себе си. Благодаря." -  сопнах се. Той ме държеше твърде силно за ръцете, затова дори не си направих труда да се опитвам да бягам.