forbidden darkness love/A.I.

Part 15

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА АШТЪН*

"И тя си тръгна?! Просто така?!" - попита Калъм. Кимнах без желанието да говоря за каквото и да било.
"Защо?" - попита и Майкъл. Вдигнах рамене.
"Каза, че се прибирала вкъщи. Не знам." - гласът ми беше дрезгав и суров. Тишината крещеше и ехото й се отразяваше в главата ми. Но звук така и не излезе през устата ми.
"Ами приятелката й?" - отново попита Калъм. Отново вдигнах рамене с подчертано безсилие.
"Не знам, тя не беше с нас, когато я оставих на летището."
"Сигурен ли си, че не е отишла просто на почивка при семейството си или нещо от този род?" - каза Люк. "Знаеш, за месец-два?"
"Къщата й е напълно празна."
"Съжалявам, пич." - Калъм ме потупа по рамото, а аз просто отблъснах ръката му.
"Не искам съжаление. Тя беше като всички останали на този свят!" - станах и се отправих към вратата. Обърнах се само за да видя как Калъм и Люк също се надигат от местата си, готови да ме последват. "Накара ме да се влюбя, а след това си тръгна."
   Бързо излязох и затръшнах вратата.
   Отправих се нагоре по стълбите към стаята ми като затворих и заключих вратата след себе си.
   Не исках да говоря за това никога повече. Не исках да мисля за това никога повече. Не исках да виждам лицето й всеки шибан път щом затворех очите си.
   Толкова много ли исках?!
   Беше минала седмица и аз не бях получил и следа от нея. Нито съобщение, обаждане или писмо. Нищо.
   Това ме убиваше и аз бавно изсъхвах.

 *Три дни по-късно...*

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА РАЙЛИ*

   Излязох от къщата и се запътих към колата. Щях да се срещна с един стар приятел днес - Луи. Бях развълнувана, защото не го бях виждала от векове и щеше да е добре да се видим за малко.
   Качих се в колата, палейки я и се приготвих да закопчая колана си, когато една ръка покри устата ми и нещо студено се допря в дясното ми слепоочие.
   Замръзнах от шок.
"Извикай и няма да се поколебая да те застрелям." - гласът прошепна в ухото ми. Очите ми се разшириха щом познах гласа.

   Люк.

"Мхм." - промърмори одобрително той. "Точно така." - Той освободи устата ми, при което аз се задъхах в опит да си поема въздух, и сграбчих волана силно. "Това съм аз! Люк Хемингс! Приятно ми е да те видя пак, Райли!" - изплю той последните думи.
"Какво правиш тук?!"
"Млъквай и карай." - кимнах и слязох от малкия паркинг пред къщата ми.
"Е," - започна той. "Защо си тръгна?"
"Причини." - отговорих като държах очите си на пътя.
"Какви са тези причини?" - изсумтя той. "О! Завий тук!" - Люк посочи пътя.
"Исках да се махна от Лондон. Да се видя с приятели, главно."
"Оу!" - завайка се той. "Трябваше да пътувам чак до тук, за да те взема, а всичко, което ти си искала е малко време със себе си."
"Майната ти." - сопнах му се.
"Кажи го пак!" - прошепна той в ухото ми и посочи пистолета в ръката си. Преглътнах като си спечелих тихо кискане от негова страна.
"О! На Аштън така ще му хареса това!" - запляска Люк с ръце. Почти отбих колата от пътя при звука на името му.
"Аштън?" - погледнах го през огледалото.
"Мхмм." - усмихна се той дяволски.
"Защо съм ти?" - попитах, издишвайки шумно.
"За да се докопам до него!" - усмихна се той. "Не разбираш ли, че ти си неговата причина да живее? Ако няма теб, той не би искал да живее. Беше толкова съсипан щом ти си замина." - лицето му придоби фалшива тъжна физиономия. "Толкова е тъжеееееен!" - Люк се засмя. "Твърде лошо."
"Защо?"
"Длъжник ни е."
"Вас?"
"Стига си задавала толкова шибани въпроси!" - извика той, удряйки гърба на седалката ми.
"За кого работиш, Люк?" - попитах.
"О, ти го познаваш. Всъщност, той живее точно зад ъгъла. Завий тук."
   Спряхме пред една небоядисана сграда и Люк изскочи от колата, отваряйки рязко вратата и хвърляйки ме на земята.
"Ставай, кучко!" - изръмжа той, хващайки косата ми в ръка и завлачвайки ме към входа на сградата.
   Щом отвори вратата, той буквално ме хвърли на пода. Чух тихо мърморене в тъмнината и след това последва тишина.
"Тя е тук." - каза някой с небрежен тон. Гласът му беше дрезгав и имаше по-скоро местен акцент. Познавах този глас от някъде.
"Добре дошла на погребението си, слънчице."

   Сини очи. Кестенява коса. Набола брада. Среден ръст.

   Твърде познат.

   "Луи?"