forbidden darkness love/A.I.

Part 7 (Kiss Me Slowly)

Oh, I'm not sure what this is gonna be,

but with my eyes closed all I see

Is the skyline, through the window,

The moon above you and the streets below.

Hold my breath as you're moving in,

Taste your lips and feel your skin,

When the time comes, baby

Don't run

Just Kiss me slowly

   Отстъпих назад. Мъжът с кривата усмивка ме докарваше до ръба, а аз щях да падна ако се уплашех така само още веднъж. Тогава, заклевам се, щях да получа нервна криза и да истерясам.

"Е, бейб" - бавният му глас прокънтя. Опитах се да затръшна вратата под носа му, но той я задържа отворена."Какво правиш тук?" - ирландският му акцент ми напомни на Найл - гаджето на Кийра, и за секунда се зачудих как се чувстваше тя в този момент.

"А-аштън!" - повиках го, а гласът ми трепереше. Завъртях леко главата си по посока на стаята му, но не отделях поглед от мъжа пред мен. Аштън се появи от стаята без тениска и по шорти, увиснали ниско на кръста му, които го караха да излежда супер секси със рошавата си коса. Хаха, изглеждаше сякаш ние-

"Изчука ли я вече!?" - мъжът се разсмя, но смехът му беше лишен от хумор. "Не знаех, че си способен на това, Аш. Гордея се с теб!"

"Какво искаш, Ейдриън?" - изръмжа Аштън, подпирайки ръката си на рамката на входната врата. Явно това беше прочутият Майк Ейдриън. Аз стоях зад Аштън достатъчно близо, за да видя, че мъжът беше доста по-висок от него.

"Знаеш какво искам, Ируин." - отвърна Майк. "Подай ми я." - усетих как ме побиха тръпки и се приближих още по-близо до Аштън, а малката ми ръка се отпусна в средата на гърба му. Нямаше как да не забележа множеството бележи по целия му гръб. Бяха големи и гапави. Започваха от гръбните му лоптки и стигаха до нивото на бъбреците му. Бяха разхвърляни из целия му гръб, но ако ги проследиш с пръст, образуваха голямо Л.

   Мисълта ми напомни за една статия за падналите ангели, която бях чела преди време. Там пишеш за това как са им откъсвали крилете за дето се влюбвали в хора, а на гърба им оставал този белег, за да им напомня за греха им.

   И естествено, мисълта ми ме отведе до заклъчението, че той беше нещо като мой ангел-пазител, изпратен да ме пази.