“Излъжи ме.” – прошепнах докато погледът му държеше лицето ми.
Той изглежда обмисли този въпрос за известно време докато застави един кичур от косата ми зад лявото ми ухо. Разрошената му тъмноруса коса се спусна от едната страна на лицето му, а устата му трепна в дръзка усмивка.
„Не те обичам.“ Беше неговият отговор.
„Това е толкова ужасно!“ – засмях се, усещайки червенината по бузите си.
„Защо да е ужасно, Райли?“ – попита ме Кийра - най-добрата ми приятелка.
„Защото не искам да бъда тук! Искам ли?“ – реторично си зададох въпрос аз. Кийра въздъхна.
„Предполагам си права.“ – отвърна ми тя. Кимнах, чувствайки се победителка в спора ни.
Ако се чудите за какво точно ставаше въпрос, отивахме към един клуб. Този клуб беше едно от местата, където всички изглеждат толкова повърхностни и би било разумно да си пазиш гърба в случай, че някой те следи.
Да, очевидно не исках да бъда там.
„Добре ли си?“ – попита Кийра преди да излезем от колата, хващайки ме под ръка. Кимнах с въздишка.
„Мда, просто не съм излизала навън от цяла вечност.“
„Знам. Приеми го като подранил подарък за рождения си ден.“ – засмя се тихо тя, удряйки ръката ми игриво.
„Защо трябва да ходиш при него за една седмица ... И още три в бонус преди рождения ми ден?“ – оплаках се. Тя щеше да ходи при гаджето си Найл следващата неделя и ще отсъства четири седмици до рождения ми ден.
„Защото това е единствената ми възможност да го видя преди да е заминал за Америка!“ – въздъхна тя.
„Защо пак ще ходи в Америка?“ – попитах я, докато влизахме в клуба.
„Защото“ – започна тя, избягвайки пияният мъж, който се препъваше в опитите си да излезе от заведението. „ той е в някаква бизнес командировка с Лиам. И ще се върне след два месеца.“ – въздъхнах, прокарвайки ръка през косата си, за да я пооправя преди да сме се отправили към бара.
„И все пак, това ще бъде забавно! Довери ми се!“ – изкикоти се Кийра преди да продължи. „Намирисва ми на секс.“
Засмях се, побутвайки я леко с ръката си докато се поклащахме сред танцуващите потни тела в опити да стигнем до бара.
„Два шота, моля!“ – извика тя на бармана, който кимна и започна да бърше чашките. После наля в тях течността и ги постави пред нас. Кийра грабна едната и я постави пред устните си, но спря за момент.
„Честит Рожден Ден! ... И до дъно, скъпа!“ – захили се тя, чуквайки чашата си в моята и с това причини лекото разливане на течността. Пресушихме ги. Заля ме огънят на горящото ми гърло.
„Идваш ли?“ – кимнах и я настигнах, а после отново се запромъквахме през потните тела на пияните тийнейджъри, смеейки се една на друга.
***
„Стана късно.“ – беше нещото, което постоянно повтарях цяла вечер докато алкохолът отпускаше тялото ми. Танцувахме цяла нощ. Кийра танцуваше с мен под ритъма на музиката и режеше всеки пич, който се опитваше да я забие. Въпреки че беше пияна, тя беше твърдо решена да остане вярна на русия ирландец, който открадна сърцето й. Не се учудих когато тя грабна ръката ми в опит да запази равновесие и да не падне. Засмях се, стискайки пръстите й в нейна помощ.
„Отивам за още едно питие.“ – опитах се да надвикам музиката.“Не съм толкова пияна като теб ... все още.“
„Ахааа.“ – отвърна ми тя, запирайки се на думите си. „Планираш да се напиеш като прасе? Добър избор!“ – засмях се и тръгнах към бара. Барманът ми подаде питие, което не бях поръчала.
„О, аз не съм-“
„Някой друг го направи, бейб.“ – той се усмихна, сочейки едно момче на около 20. Тъмната му коса закриваше лицето му, но видях красив блясък от очите му. Усмивката му беше всякаква друга, но не й успокояваща когато той дойде и се настани на свободното място до мен, неоткъсвайки очи от моите.
„Хей.“ – дълбокият му глас прозвуча в ушите ми, карайки ме да настръхна.
„Ъмм ... Съжалявам. Трябва да тръгвам.-“ - преди да успея да довърша изречението си, ръката му беше отпусната на бедрото ми. Студенината му изпращаше тръпки по цялото ми тяло по възможно най-страховитият начин.
„И къде ще ходиш?“ – кривата му усмивка разкри красивите му трапчинки. Но самата му усмивка беше далеч от сладка. Беше ужасяваща.
Моля коментирайте за да изразите мненито си.Ще качвам нова глава ,ако събера 10 четения и 10 коментара :3
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
Pertualangan"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
